Енот ракояд
Енотът ракояд (Procyon cancrivorus) е хищник от семейство Енотови, населяващ блатистите и гъсто-обрасли области на Централна и Южна Америка (включително и в Тринидад и Тобаго). Среща се от южните части на Коста Рика в повечето области източно от Андите до северните части на Аржентина и Уругвай.[2]
| Енот ракояд | ||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||
Cuvier, 1798 | ||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||
| Енот ракояд в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Външен вид и физични характеристикиРедактиране
На външен вид енотът ракояд прилича на родствения американски енот и е с подобни размери. Привидно е по-дребен и елегантен в сравнение с американския енот, но това се дължи на късата козина. Дължината на главата и тялото е между 41 и 60 cm, а на опашката от 20 до 40 cm. Височината при плешката е около 23 cm. На тегло енотът ракояд варира между 2 и 12 kg. Мъжките са обикновено по-едри от женските.
Начин на живот и храненеРедактиране
Въпреки името си, енотът ракояд не се храни единствено с раци, но при наличност това е предпочитаемата храна. Освен с раци, омари и редица други ракообразни, енота ракояд се храни с малки земноводни, яйца на костенурки и плодове. До известна степен може да се приеме за всеяден. Енотите ракояди са единаци, активни през нощта. Най-често могат да бъдат открити покрай езера, реки и потоци, въпреки че са забелязвани и далеч от водата през определени периоди от годината. Много рядко навлизат в гъстите дъждовни гори, като по-често са в ляносите и вечнозелени гори.
РазмножаванеРедактиране
Малките се раждат между юли и август, обикновено до три в котило.
Природозащитен статутРедактиране
Видът е незастрашен от изчезване, въпреки че е рядък в някои части от ареала си и не е адаптивен към урбанизираните части на местата на разпространение [2]. Причината за липсата на непосредствена опасност за вида е огромния ареал в почти цяла Южна Америка. Въпреки това, съществува известна заплаха, тъй като енотите ракояди са чест обект на ловците на кожи и на търговците на домашни любимци. Тенденцията в световната популация е намаляване на числеността [2].
ПодвидовеРедактиране
- P. c. cancrivorus
- P. c. aequatorialis
- P. c. nigripes
- P. c. panamensis
ГалерияРедактиране
Енот ракояд в Национален парк Мануел Антонио, Коста Рика
С кафява окраска и по-малка „маска“ на лицето.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Procyon cancrivorus (Cuvier, 1798). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б в Reid, F. & Helgen, K. Procyon cancrivorus. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 30 април 2011. (на английски)