Епитетът е художествено определение на съществен признак на някой предмет или явление. Епитетът не само пояснява, но и засилва изобразителността и изразителността на думата (към която се отнася), като предизвиква у читателя определени представи и чувства.

Примери:

• „Нощта вече покриваше с тъмното си було Черепишкия манастир."

(Ив. Вазов, „Една българка“)

• „...едно име ново, голямо, антично,

като Термопили славно, безгранично...“

(Ив. Вазов, „Опълченците на Шипка“)

• „Сънят успокояваше поне навреме тия измъчени от бедността същества; тия хлътнали от бдения и невъздържание очи; тия недояли корми; тия отслабнали и обелени от скитане крака."

(Ив. Вазов, „Немили-недраги“) .................................

Вижте също редактиране

Използвана литература редактиране

  • Илиев, И. Епитетът в славянобългарската агиография от 14 – 15 век. Пловдив. Пигмалион. 2005.

Външни препратки редактиране