История на Османската империя
Образуване на Османската империя
Османски бейлик
Османско междуцарствие
Zonaro GatesofConst.jpg Падане на Константинопол (1453)
Териториално разширение на Османската империя
Женски султанат
Епоха Кьопрюлю
Стагнация на Османската империя
Епоха Кьопрюлю
Епоха на лалетата
Кърджалийско време
Упадък на Османската империя
Кърджалийско време
Реформи на Махмуд II
Танзимат
Първа конституционна епоха
Разпадане на Османската империя
Втора конституционна епоха + Младотурска революция
Османската империя в Първата световна война
Разпадане на Османската империя
Тематични
Een soldaat van de Janitsaren Rijksmuseum SK-A-2027.jpeg Еничарски корпус
Ликвидиране на еничарския корпус
Pax Ottomana + Османистика
Jean-Baptiste van Mour 004.jpg Османско право
Харем-и Хумаюн
Реформи на Махмуд II

Епохата Кьопрюлю (на турски: Köprülüler Devri) е период в историята на Османската империя през който реално властта в империята се упражнява от великите везири от фамилията Кьопрюлю. [1]

За начало на така наречената епоха се приема 15 септември 1656 г., а за края ѝ - 17 август 1710 г. [2]

При управлението на султан Мехмед IV и след края на така наречения женски султанат, Османската империя има нужда от човек който с железен юмрук да спре упадъка на държавността и по възможност да върне отминалото величие. Подходяща личност се намира в лицето на изключително енергичния основател на династията – Мехмед Кьопрюлю паша. Интересното е, че когато става велик везир е на 75 години, а произхода му е повече от скромен и е от албанските територии. Службата му започва от султанската кухня, като помощник-готвач. Даже е неграмотен, обаче това не му пречи да притежава качества като ум, воля, хладнокръвие и храброст. Първата стъпка на първия Кьопрюлю е екзекуцията на 30 хил. държавни престъпници. Втората е въвеждането на старите порядки и желязна дисциплина в еничарския корпус с увеличаването на провинциалната войска. Третата е финансова – увеличаване на приходите към хазната и намаление на ненужните разходи. Четвъртата е конфискация на имуществото на корумпираните османски държавни сановници и чиновници. [3]

В крайна сметка за малко повече от четвърт век, на 6 май 1683 г. край Белград се събира 350 хил. османска армия с обоз от 150 хил. помощен персонал. Начело ѝ е Кара Мустафа паша, а предводители ѝ са 8 везири, 23 бейлербея, 11 санджакбея. Императорът на Свещената Римска империя по това време Леополд I, научавайки крайната цел на похода на най-огромната османска армия в историята, напуска вечерта на 8 юли 1683 г. тайно със семейството си Виена. Турски страх обхваща отново цяла Европа след дългата война. Тази мобилизация и инициатива става възможна благодарение на управлението на великите везири от фамилията Кьопрюлю. [4]

ИзточнициРедактиране

  1. Devletler ve hânedanlar: Türkiye: 1074 – 1990. Т. 2. 2005. ISBN 975-17-0469-3, 978-975-17-0469-6.
  2. Osmanlı: Kültür ve sanat. Yeni Türkiye Yayınları. 1999. ISBN 978-975-6782-03-3, 975-6782-03-X.
  3. История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 45; 87. Фабер, Велико Търново., 2000.
  4. История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 110. Фабер, Велико Търново., 2000.