Отваря главното меню
Фазъл Ахмед паша Кьопрюлю, най-успешният османски държавник

Кьопрюлю (на турски: Köprülü; на албански: Qyprilliu) е най-известната управляваща династия в Османската империя, в периода от втората половина на XVII век и първата половина на XVIII век[1]. Изследователите са на мнение, че коренът на управляващата фамилия идва от Албания, но Кьопрюлю е османското название на град Велес.

Начело на империятаРедактиране

Кьопрюлю излъчват седем велики везира, както и няколко висши военни командири на еничарския корпус. Тяхното управление е белязано от опитите за спиране процесите на децентрализацията в империята, въвеждане на строги административни мерки, целящи да подобрят събираемостта на приходите към фиска с ограничаване на корупцията, както и от продължаване на активната военна експанзия към Централна Европа, която завършва с фиаско в битката при Виена.

Първият представител на фамилията – Кьопрюлю Мехмед паша посегнал на свещените вакъфски имоти, като съдействал за възстановяване на османския флот, като сина му Фазъл Ахмед паша успял да постигне прелом в Критската война, завладявайки остров Крит. По времето на Фазъл Ахмед паша, австрийските Хабсбурги, претърпели поражения през 1663/64 г., които охладили амбициите им за прелом във военните действия в Панонската низина.

ПредставителиРедактиране

име живот Велик везир при султан родно място лобно място събития в или с участието на Османската империя Забележки
Кьопрюлю Мехмед паша 1583 – 1661 1656 – 1661 Мехмед IV Рошник Одрин от 1650 г. бейлербей на Анадола; от 1660 г. поставя Трансилвания под османски васалитет необразован; силно волеви
Фазъл Ахмед паша 1635 – 1676 1661 – 1676 Мехмед IV Велес Одрин мирмиран на Анадола; градоначалник на Дамаск; през 1661 г. учредява длъжността „велик драгоман“; печели кандийската война; с успешната полско-турска война (1672–1676) Османската империя достига най-голямото си териториално разширение в историята; Йерусалимски събор (1672) с установяване на дипломатически връзки с Руското царство духовник; най-успешният османски държавник за всички времена
Кара Мустафа 1634 – 1683 1676 – 1683 Мехмед IV Мерзифон Белград Капудан паша; предизвикал Голямата турска война и загубил битката при Виена без кръвна връзка с рода
Абаза Сиявуш паша неизв. – 1688 1687 – 1688 Мехмед IV,
Сюлейман II
Абхазия Константинопол наместник в Диарбекир и Алепо; с няколко победи в Голямата турска война; сваля от власт Мехмед IV; убит от яничарите и гражданите на Константинопол без кръвна връзка с рода; бивш слуга на Кьопрюлю Мехмед паша
Фазъл Мустафа паша 1637 – 1691 1689 – 1691 Сюлейман II,
Ахмед II
Велес Сланкамен участник в кандийската и полската войни; преминал последователно от шести везир във велик везир; успява да спаси османската армия от пълен разгром в битката при Мохач (1687); връща на османците последователно Пирот, Ниш, Смедерево, Белград, Петроварадин, но загива в битката при Сланкамен син на Кьопрюлю Мехмед паша; духовник
Хюсеин паша Кьопрюлю ум. 1702 1697 – 1702 Мустафа II Суворово Силиврия бейлербей на Галиполи и каймакам на Истанбул и Белград; капудан паша; идеолог на мира от Карловац /като за целта лансирал за велик драгоман Александър Маврокордат/ и на Константинополския мирен договор (1700) – по силата на който се установяват дипломатически отношения с Руското царство, а Петър Велики се освобождава за Великата северна война племенник на Кьопрюлю Мехмед паша
Нуман паша Кьопрюлю ум. 1719 1710 – 1711 Ахмед III Константинопол Ираклио от 1700 г. е везир; мирмиран и бейлербей на Анадола; жени се за Айше султан, дъщеря на Мустафа II; наместник в Евбея, Крит, Босна, бейлербей на Янински еялет и командир на османския гарнизон на Белград; велик везир при кризата с Карл XII с цел предотвратяване на последвалата Прутска война син на Фазъл Мустафа паша
име живот везир при султан родно място лобно място събития с участието на Османската империя Забележки
Кьопрюлю Абдула паша ум. 1735 1723 – 1735 Ахмед III,
Махмуд I
неизв. Егвард паша на Смирна, мирмиран, санджакбей и бейлербей в Анадола; след персийско-османската война (1722 – 1727) е бейлербей на Сидон, Крит и Египет; командир на османския гарнизон на Бендери; загива в битката при Егвард по време на персийско-османската война (1730 – 1736) син на Фазъл Мустафа паша

ИзточнициРедактиране

  1. Матанов, Христо. Балкански хоризонти (част 1), От могъщество към криза, стр. 289 – 309. Парадигма, ISBN 954-9536-98-X, 2007.

Вижте същоРедактиране