Ерекли
Ерекли, още Ереклия или Иракли (на гръцки: Κορομηλιά, Коромилия, катаревуса Κορομηλέα, Коромилеа, до 1927 година Ερεκλή, Ерекли[1]), е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 657 жители (2001).
| Ерекли Κορομηλιά | |
| — село — | |
  Ерекли  Ерекли  Ерекли | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 254 m |
| Население | 657 души (2001) |
География
редактиранеСелото е разположено на 10 километра северно от Кукуш (Килкис).
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ериклия (Erikliya) е посочено като село в каза Аврет хисар с 65 къщи и 42 жители мюсюлмани и 289 българи.[2] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Иракли (Ерикли) има 290 жители българи и 100 турци.[3] Цялото село на практика е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ираклия (Iraklia) има 336 българи екзархисти и в него работи едно българско училище с един учител и 30 ученици.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Иракли са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
В Гърция
редактиранеСлед Междусъюзническата война Ерекли попада в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Коромилеа.[6] Населението на селото се изселва в България и Турция и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година Ерекли е представено като чисто бежанско село със 131 бежански семейства и 388 души.[7]
Личности
редактиране- Родени в Ерекли
Иван Дионисов, български опълченец, I опълченска дружина, убит на 19 юни 1877 г.[8]- Никола Димов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 14-а Воденска дружина[9]
- Кольо Динев, македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[10]
- Стоян Митов Манолов с псевдоним „Киро Янев“, български революционер, деец и четник на ВМРО.[11]
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 164 – 165.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 236.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 240.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 185-186, ISBN 978-619-00-1431-7.