Угро-финските езици са подсемейство на уралските езици и се делят на следните езикови групи: угърски, фински (волго-фински и балто-фински), пермски и саамски. Те не произлизат нито от индоевропейските езици, нито от тюркските езици. Техният произход е спорен. Приема се, че техният език-прародител е говорен на териоторията на днешна европейска Русия и Украйна, както и около планината Урал.

Разпространение.

За първи път фински народи се споменават от римския историк Тацит. От 17 век насам започват да се изследват систематично. Няма единно мнение за това кога и как пермските езици са се отделили от волго- и балто-финските и саамските, както и дали изобщо принадлежат към т. нар. угро-финско семейство, а не са просто друг клон на алтайските езици. Въпреки това всички угро-фински езици имат следните общи характеристики: те са аглутинативни, не притежават категорията „род“ и изразяват притежание не чрез местоимения, а чрез окончания. Открити са около 200 думи с общ корен, най-вече описващи частите на тялото, растения и животни.

Сравнение между угро-финските езици

редактиране

Числителни имена от 1 до 10

Език 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
унгарски egy kettő három négy öt hat hét nyolc kilenc tíz
мансийски аква китыг хурум нила ат хот сат нёллов онтэллов лов
хантийски ит катын хутым няты вет хут тапыт нювты йиряӈ яӈ
марийски ик кок кум ныл вич куд шым кандаш индеш лу
ерзя вейке кавто колмо ниле вете кото сисем кавксо вейксэ кемень
коми ӧти(к) кык куим нёль вит квайт сизим кӧкъямыс ӧкмыс дас
удмуртски одӥг кык куинь ньыль вить куать сизьым тямыс укмыс дас
фински yksi kaksi kolme neljä viisi kuusi seitsemän kahdeksan yhdeksän kymmenen
карелски yksi kakši kolmi nellä viisi kuuši šeiččemen kahekšan yhekšän kymmenen
естонски üks kaks kolm neli viis kuus seitse kaheksa üheksa kümme
килдин-саамски э̄ххт кӯһт ко̄ллм не̄лльй выдт кудт кыджемь ка̄ххц аххц лоагк
северно-саамски okta guokte golbma njeallje vihtta guhtta čieža gávcci ovcci logi

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране