Уралски езици
Уралските езици образуват езиково семейство от около 20 езика, говорени от приблизително 20 милиона души. Името на семейството сочи към предполагаемото място на формиране на езиците в близост до планината Урал. Значителен брой говорещи на уралски езици има в Естония, Финландия, Унгария, Норвегия, Румъния, Русия, сръбската провинция Войводина и Швеция. Най-говорените уралски езици са естонският, финският и унгарският.
| Уралски езици | |
 Географско разпределение на финските, угърските, самоедските и юкагирските езици | |
| Разпространение | Северна Европа, Сибир |
|---|---|
| Говорени от | 25 000 000 души |
| Систематизация по Ethnologue виж | |
| Уралски езици в Общомедия | |
Родословно дърво
редактиранеВъпреки че вътрешната структура на уралското семейство е спорна от времето на първоначалната хипотеза за семейството, две подсемейства, угро-финско и самоедско са признати за отличаващи се едно от друго.
Полагани са много усилия, за да се установи връзката между уралските езици и езиците от другите главни езикови семейства в света. Вероятно най-малко противоречива, макар че всички подобни хипотези са спорни, е връзката между уралските езици и юкагирския. В миналото много популярни са хипотезите за особена връзка с алтайските езици, но през последните десетилетия те губят почва.
Теориите, включващи уралското семейство в хипотетични суперсемейства са:
- урало-алтайска
- евразиатска
- урало-дравидийска
- Урало-индоевропейска
- урало-юкагирска
- ностратическа
- протосветовна
Класификация на езиците
редактиранеСледва традиционната класификация на уралските езици. Остарелите имена са в курсив.
- северносамоедски езици
- енецки език (йенецки език, енисейско-самоедски) – почти изчезнал
- ненецки език (юрак)
- нганасански език (тавги, тавги-самоедски)
- южносамоедски езици
- камасийски език
- матор
- селкупски език (остяк-самоедски)
- угърски езици
- унгарски език
- об-угърски езици
- хантийски език (остяк)
- мансийски език (вогул)
- фино-пермски езици
- коми (коми-зирянски, зирянски)
- коми-пермякски език
- удмуртски език (вотякски)
- фино-черемиски езици
- марийски (черемиски)
- фино-мордовски езици
- мордовски езици
- меря (несигурна класификация, изчезнал)
- муромски език (несигурна класификация, изчезнал)
- саамски езици (лапски, лапландски)
- западносаамски езици
- луле-саамски език
- пите-саамски език – почти изчезнал
- южносаамски език
- уме-саамски език – почти изчезнал
- северносаамски език
- източносаамски езици
- акала-саамски език – почти изчезнал
- кайну-саамски език – изчезнал
- кеми-саамски език – изчезнал
- килдин-саамски език
- сколт-саамски език
- тер-саамски език – почти изчезнал
- инари-саамски език
- западносаамски езици
- балто-фински езици
- естонски език
- фински език (включително меанкиели, квен-фински език и ингрийско-фински език)
- ижорски език – почти изчезнал
- карелски език
- людски език
- олонецко-карелски език
- ливонски език – почти изчезнал
- вепски език
- въруски език
- вотски език – почти изчезнал