Ерланген
Ерланген (на немски: Erlangen) е град в Германия. Намира се в провинция Бавария. Ерланген е един от студентските градове на Бавария.
Ерланген Erlangen | |
— град — | |
Сградата на общината | |
Страна | Германия |
---|---|
Провинция | Бавария |
Регион | Средна Франкония |
Окръг | — |
Площ | 76,96 km²[1] |
Надм. височина | 279 m |
Население | 106 326 души |
Пощенски код | 91052, 91053, 91054, 91055, 91056, 91057, 91058, 91001 |
МПС код | ER |
Официален сайт | www.erlangen.de |
Ерланген в Общомедия |
Площта на Ерланген е 76,95 км², населението към 31 декември 2010 г. – 105 629 жители, а гъстотата на населението – 1373 д/км².[2] Разположен е във Франконската койпер-лиасова равнина.
Ерланген е вторият град в Германия след Мюнхен по съсредоточаване на развойни и производствени предприятия на фирмата Сименс АГ и поради това често бива наричан Siemens-Stadt Erlangen, т.е. „Ерланген – градът на Сименс“. Предпоставките, привлекли фирмата да избере града след Втората световна война за своята дейност, са били: наличието на солиден университет, градът не е бил разрушен, както и благосклонното отношение на градската управа, предоставила обширни терени и инфраструктура за целта.
В Ерланген се намират и два от многобройните Фраунхоферови институти – немски академични организации за научно-приложни изследвания. В единия от тях между другото е бил разработен например масово използваният аудио-формат MP3.
Известни личности
редактиране- Родени в Ерланген
- Георг Ом (1789 – 1854), физик
- Лотар Матеус (р. 1961), футболист
- Еми Ньотер (1882 – 1935), математичка
- Починали в Ерланген
- Йохан Кристиан фон Шребер (1739 – 1810), зоолог
- Други
- Лорентзос Мавилис (1860 – 1912), гръцки поет, завършва философия през 1890
- Кольо Карагьозов (1896 – 1972), индустриалец, общественик, дарител, почетен немски вицеконсул, следва право (1919 – 1920)
Побратимени градове
редактиранеВъншни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Alle politisch selbständigen Gemeinden mit ausgewählten Merkmalen am 31.12.2018 (4. Quartal) // Федерална статистическа служба. Архивиран от оригинала на 10 март 2019 г. Посетен на 10 март 2019 г.
- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30 – 31. Посетен на 2 февруари 2013.