Лорендзос Мавилис

гръцки поет, политик и шахматист
(пренасочване от Лорентзос Мавилис)

Лоредзос Мавилис (на гръцки: Λορέντζος Μαβίλης) е гръцки поет,[1] парламентарист и борец за национално освобождение на Гърция.

Лорендзос Мавилис
Λορέντζος Μαβίλης
гръцки поет, политик и шахматист
бюст на Мавлис на площад „Мавлис“ в Атина
бюст на Мавлис на площад „Мавлис“ в Атина
Роден
Починал
28 ноември 1912 г. (52 г.)
ПогребанГърция
Учил въвВроцлавски университет
Фрайбургски университет
Мюнхенски университет
Гьоте университет Франкфурт на Майн
Университет на Ерланген
Политика
ПартияЛиберална партия
Депутат
Подпис
Лорендзос Мавилис в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е на 6 септември 1860 г. на остров Итака. Дядо му по произход е испанец, консул на Испания на остров Корфу. Жени се за гъркиня и остава да живее на острова. Баща му е дългогодишен съдия в Корфу.

През 1880 г. Мавилис заминава за Германия да следва филология и философия. Прекарва 12 години от живота си там. По това време е под влиянието на текстовете на Фридрих Ницше (дори пише сонет, озаглавен „Свръхчовекът“), „Критика на чистия разум“ на Имануел Кант и разбиранията на Артур Шопенхауер. Чете санскритски философски текстове и превежда откъси от индийския епос „Махабхарата“. В германския период от живота си Мавилис пише лирика, главно сонети, и шахматни задачи, които публикува в немски списания. През 1890 г. завършва философия в Университета в Ерланген, Бавария и се завръща в Корфу. По време на борбите за освобождаване на остров Крит (1896) участва като доброволец. През следващата 1891 г. е отново доброволец в Епир, където е и ранен.

През 1910 г. е избран за депутат в гръцкия парламент от листата на Либералната партия на Елевтериос Венизелос. Като депутат участва в борбата за запазване чистотата на гръцкия език. Участва като доброволец в Балканската война (1912).

Лоредзос Мавилис загива геройски на 28 ноември 1912 г. при отбраната на село Дрискос, близо до Йоанина.

Творчество

редактиране

Считан е за родоначалник на гръцкия сонет. Известен с изключителната си придирчивост и самокритика. С изключение на няколко стихотворения, публикувани в периодичния печат, не издава нито една стихосбирка докато е жив. Всичките му творби са издадени след смъртта му, през 1915 г. от неговия приятел К. Теотоку. Общо творбите му включват 58 сонета, роман и множество преводи на текстове на Йохан Волфганг фон Гьоте, Фридрих Шилер, Лудвиг Уланд, Джордж Гордън Байрон, Данте Алигиери и Джакомо Леопарди.

По време на следването си в Германия участва в Академичния шахматен клуб в Мюнхен, където става известен като Dr. Greco.[2]