Ернст Мах
Ернст Мах (на немски: Ernst Mach) е австрийски физик и философ. Тъй като възгледите на Мах са предмет на обстойна критика в книгата на Ленин Материализм и емпириокритицизъм[1], името му е било познато на всички, които са изучавали задължителния курс по марксистко-ленинска философия в Източния блок. На български език още през 20-те години на 20 век са били издадени в брошури отделни работи на Мах.[2]
| Ернст Мах Ernst Mach | |
|---|---|
| австрийски физик и философ | |
 | |
| Роден |
18 февруари 1838 г.
|
| Починал | 19 февруари 1916 г.
|
| Погребан | Мюнхен, Федерална република Германия |
| Религия | атеизъм |
| Националност |  Австрия |
| Учил във | Виенски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Физика |
| Работил в | Грацки универститет Карлов университет Виенски университет |
| Известен с | Число на Мах |
| Повлиян | Исак Нютон, Дейвид Хюм, Готфрид Лайбниц, Имануел Кант |
| Повлиял | Виенски кръг, Алберт Айнщайн, Александър Богданов, Рудолф Карнап, Бъртранд Ръсел, Жан Пиаже, Лудвиг Болцман, Хилари Пътнам, Яако Хинтика |
| Подпис |  |
| Ернст Мах в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е през 1838 г. в Хирлиц, днес част от град Бърно. Приват-доцент във Виенския университет (от 1861), професор по физика в Грац (от 1864), професор по физика (от 1867) и ректор (от 1879) на Университета „Карл-Фердинанд“ в Прага, професор в Германския университет в Прага (от 1882). Професор по философия във Виенския университет (1895—1901). Симпатизира на социалдемокрацията и взема участие в политическа дейност.[3]
Популярен е преди всичко с назованото на него Число на Мах, което показва отношението на скоростта на дадено тяло към скоростта на звука в средата, в която то се движи. Освен във физиката той усилено работи и в сферата на философията. Като критикува схващанията на Нютон за абсолютно пространство и време, той изказва идеи, които стават ключови в теорията на относителността и са известни като „принцип на Мах“. Смятан е за един от най-влиятелните представители или дори за съосновател на течението Емпириокритицизъм. В психологията той е един от предшествениците на гещалт психологията.
Най-значими трудовеРедактиране
- Einleitung in die Helmholtz′sche Musiktheorie, 1866
- Optisch-akustische Versuche, 1872
- Die Mechanik in ihrer Entwicklung, 1883
- Die Analyse der Empfindungen und das Verhältnis des Physischen zum Psychischen, 1886
- Die Principien der Wärmelehre, 1896, Nachdruck: Salzwasser-Verlag, ISBN 978-3-86444-540-8
- Populär-wissenschaftliche Vorlesungen, 1896
- Über Erscheinungen an fliegenden Projektilen, 1898
- Erkenntnis und Irrtum, 1905
- Die Prinzipien der physikalischen Optik, 1921
ИзточнициРедактиране
- ↑ Ленин В., Материализъм и емпириокритицизъм: Крит. бел. за една реакционна философия, София: Доверие, 1930.
- ↑ Познание и заблуждение: увод в емпириокритичната философия (64 с.), Личност и среда (67 с.), Защо човек има две очи? (40 с.); София: Акация, 1924.
- ↑ Филатов, В. П. и В. С. Малахов. Философски речник. Съвременни философи ХІХ-ХХ век, школи, направления, София 1993, с. 301.
Външни препраткиРедактиране
- ((en)) Кратка биография на Ернст Мах на сайта на виртуалната лаборатория на Института „Макс Планк“
- ((de)) Ernst Mach, Antimetaphysische Vorbemerkungen
- ((en)) Биография на Ернст Мах в Stanford Encyclopedia of Philosophy
