Ернст Мах (на немски: Ernst Mach) е австрийски физик и философ. Тъй като възгледите на Мах са предмет на обстойна критика в книгата на Ленин „Материализъм и емпириокритицизъм“[2], името му е било познато на всички, които са изучавали задължителния курс по марксистко-ленинска философия в Източния блок. На български език още през 20-те години на 20. век са издадени в брошури отделни работи на Мах.[3]

Ернст Мах
Ernst Mach
австрийски физик и философ
Роден
Починал
ПогребанМюнхен, Федерална република Германия
Религияатеизъм
Националност Австрия
Учил въвВиенски университет[1]
Научна дейност
ОбластФизика
Работил вГрацки универститет
Карлов университет
Виенски университет
Известен сЧисло на Мах
ПовлиянИсак Нютон, Дейвид Хюм, Готфрид Лайбниц, Имануел Кант
ПовлиялВиенски кръг, Алберт Айнщайн, Александър Богданов, Рудолф Карнап, Бъртранд Ръсел, Жан Пиаже, Лудвиг Болцман, Хилари Пътнам, Яако Хинтика
Подпис
Ернст Мах в Общомедия

Биография редактиране

Роден е през 1838 г. в Хирлиц, днес част от град Бърно. Приват-доцент във Виенския университет (от 1861), професор по физика в Грац (от 1864), професор по физика (от 1867) и ректор (от 1879) на Университета „Карл-Фердинанд“ в Прага, професор в Германския университет в Прага (от 1882). Професор по философия във Виенския университет (1895—1901). Симпатизира на социалдемокрацията и взема участие в политическа дейност.[4]

Популярен е преди всичко с назованото на него Число на Мах, което показва отношението на скоростта на дадено тяло към скоростта на звука в средата, в която то се движи. Освен във физиката той усилено работи и в сферата на философията. Като критикува схващанията на Нютон за абсолютно пространство и време, той изказва идеи, които стават ключови в теорията на относителността и са известни като „принцип на Мах“. Смятан е за един от най-влиятелните представители или дори за съосновател на течението Емпириокритицизъм. В психологията той е един от предшествениците на гещалт психологията.

Ернст Мах умира през 1916 година в Мюнхен.

Най-значими трудове редактиране

  • Einleitung in die Helmholtz′sche Musiktheorie, 1866
  • Optisch-akustische Versuche, 1872
  • Die Mechanik in ihrer Entwicklung, 1883
  • Die Analyse der Empfindungen und das Verhältnis des Physischen zum Psychischen, 1886
  • Die Principien der Wärmelehre, 1896, Nachdruck: Salzwasser-Verlag, ISBN 978-3-86444-540-8
  • Populär-wissenschaftliche Vorlesungen, 1896
  • Über Erscheinungen an fliegenden Projektilen, 1898
  • Erkenntnis und Irrtum, 1905
  • Die Prinzipien der physikalischen Optik, 1921

Източници редактиране

  1. 232 // Посетен на 11 август 2022 г.
  2. Ленин В., Материализъм и емпириокритицизъм: Крит. бел. за една реакционна философия, София: Доверие, 1930
  3. Познание и заблуждение: увод в емпириокритичната философия (64 с.), Личност и среда (67 с.), Защо човек има две очи? (40 с.); София: Акация, 1924
  4. Филатов, В. П. и В. С. Малахов. Философски речник. Съвременни философи ХІХ-ХХ век, школи, направления, София 1993, с. 301.

Външни препратки редактиране