Отваря главното меню

ЖивотРедактиране

Щадлер израства в семейството на прокурор и настоятел на университета в Щрасбург (днес Страсбург). Следва германистика, романистика и сравнително езикознание в университетите на Щрасбург и Мюнхен.

Съвсем млад Щадлер публикува стихове и критически статии върху съвременната му немска литература – главно в експресионистичното списание „Ди Акцион“. Влияние му оказват Фридрих Ницше, Рихард Демел, Детлев фон Лилиенкрон и Арно Холц. След доброволна едногодишна военна служба в Елзаската полева артилерия в Щрасбург Щадлер подхваща академично поприще. През 1906 г. прави докторат върху „Парцифал“ на Волфрам фон Ешенбах и получава стипендия от Оксфордския университет, където подготвя хабилитационен труд върху „Виланд и неговите преводи на Шекспир“ (1910).

 
„Бунт“ (1914)

Поетът получава покана и става доцент, а скоро след това и професор по германистика в Свободния университет в Брюксел. Предложената му професура в Торонто, Канада е осуетена от избухването на Първата световна война. Преди да бъде мобилизиран, Щадлер успява да изнесе две лекции в Щрасбург, където се сближава с философа и социолога Георг Зимел. Поетът намира смъртта си като артилерийски офицер още в първите дни на сраженията в Белгия.

ТворчествоРедактиране

Ранните неоромантически творби на Ернст Щадлер, събрани в книгата му „Прелюдии“ (1904), възникват като отзвук на естетическите светове на Стефан Георге и Хуго фон Хофманстал, но също и под влиянието на Уолт Уитман и на френските символисти. Постепенно поезията на Щадлер се изпълва със социален патос и жизнеутвърждаване в стремежа му към духовно обновление на модерния човек и културно сътрудничество между европейските народи – особено между Германия и Франция. Най-значимата стихосбирка на Ернст Щадлер носи заглавието „Бунт“ [1] (1914) в стила на ранния експресионизъм, чиито изявени представители наред с него стават Георг Хайм и Георг Тракл. „Аз съм само пламък, жажда и вик, и пожар...“ изрича Щадлер в характерния за него дълъг поетичен слог.

Тежка вечер

Вратите на небето са отворени за мрака,
Безшумно се излива той, като в бездънен кратер
Страната смачква. Сенките напират като вятър
От рохкавите, с нощ налети, пори на земята.

Тополите, едва докоснати от слънце в зрака,
Напомнят черни кръстове, побити сред полето.

Нивята се простират сиви – грозни, страховити.

Нощта струи от облачните ями, над гората
Повяват вече хладни вихри, в сумрака превити,
Зелени върбалаци, в тях издъхва, хъхри, ето,
Оцъкля се последният светлик.

1914 [2]

БиблиографияРедактиране

  • Präludien (Gedichte, Straßburg 1909)
  • Fahrt über die Kölner Rheinbrücke bei Nacht (1913)
  • Der Aufbruch (Gedichte, Leipzig 1914)

БележкиРедактиране

  1. Стихотворението „Послание“ в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Тежка вечер“ от Ернст Щадлер, в превод на Венцеслав Константинов

ИзточнициРедактиране

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препраткиРедактиране