Есмералда (венецуелска теленовела)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Есмералда.

Есмералда (на испански: Esmeralda) е венецуелска теленовела, създадена от кубинската писателка и сценаристка Делия Фиайо, продуцирана от Хосе Енрике Крусият и излъчена по канал Веневисион през 1970–1971 г. Това е първата теленовела на Веневисион, която се разпространява и продава в други страни.[1]

Есмералда
Esmeralda
Жанр Теленовела
Създател(и) Делия Фиайо
Сценарий Делия Фиайо (либрето)
Режисура Грацио Д'Анджело
Актьори Лупита Ферер
Хосе Бардина
Начална мелодия Las flores que me diste (в изпълнение на Лупита Ферер)
Страна  Венецуела
Език Испански
Епизоди 140 (списък с епизоди)
Продукция
Изпълнителен продуцент Хосе Енрике Крусият
Времетраене 44 минути
Дистрибуция Веневисион Интернасионал
Разпространение
ТВ Канал Веневисион
Картина Черно-бяла
Излъчване 1970 – 1971
Хронология
Свързани продукции Топасио (1984-1985)
Есмералда (1997)
Есмералда (2004)
Без твоя поглед (2017)
Страница в IMDb

В главните роли са Лупита Ферер и Хосе Бардина.[2]

СюжетРедактиране

Рохелио Пенялвер е богат човек, който има всичко, освен това, което най-много желае - да има син. Съпругата му Бланка се е опитала да го дари със син, но след като е загубила няколко деца, тя знае, че бъдещето на брака ѝ зависи от това да дари на съпруга си син. В бурна нощ Бланка ражда момиче, което не дава признаци на живот. Чана, нейната вярна прислужница, и Доминга, акушерката, решават да заменят момичето за току-що родено наблизо момче, чиято майка е починала по време на раждането.

Доминга отвежда момичето и когато стига до своята колиба, открива, че момичето е живо, но е сляпо. Чана дава на Доминга няколко изумрудени обеци като отплата, затова тя решава да кръсти момичето Есмералда. Една нощ Доминга заспива със запалена цигара и колибата изгаря. Малката Есмералда е спасена от селския лекар Маркос Малаве, който получава сериозни изгаряния по лицето и тялото. Д-р Малаве решава да живее като отшелник, възпитава Есмералда, влюбва се и иска да се ожени за нея. Но на една от разходките си из полетата Есмералда среща Хуан Пабло Пенялвер, сина на Рохелио Пенялвер, и те се влюбват. Рохелио и д-р Малаве ще се противопоставят на любовта между Есмералда и Хуан Пабло. Двамата влюбени ще трябва да преодолеят много препятствия, докато видят любовта си изпълнена и се оженят.

Чувствайки се наранен, д-р Малаве решава да отвлече Есмералда. Тогава Есмералда научава, че е бременна и че е истинската дъщеря на Рохелио Пенялвер. Хуан Пабло иска развод и тя, вече богата дама, бяга в столицата. Там тя открива нова любов в лицето на д-р Хорхе Ласкано, офталмолог, който предлага да оперира зрението ѝ. Есмералда, която вече вижда, решава да се върне в селото си. Д-р Малаве е много болен и на смъртното си легло потвърждава, че синът на Есмералда всъщност е син на Хуан Пабло.

АктьориРедактиране

  • Лупита ФерерЕсмералда Ривера
  • Хосе Бардина – Хуан Пабло Пенялвер
  • Ада Риера – Грасиела Пенялвер
  • Ева Бланко – Бланка Пенялвер
  • Ивон Атас – Силвия Самора
  • Есперанса Магас – Доминга
  • Оранхел Делфин – Маркос Малавер
  • Нестор Саварсе – Адриан Лусеро
  • Уго Пиментел – Рохелио Пенялвер
  • Илда Бреер – Сара де Пенялвер
  • Лолита Алварес – Чана
  • Каридад Канелон – Флоресита Лусеро
  • Елена Фариас – Пурита
  • Умберто Гарсия – Д-р Хорхе Ласкано
  • Соня Глен – Пурита
  • Лусия Ерера – Ортенсия
  • Либертад ЛамаркеСестра Пиедад
  • Марта Ланкастер
  • Мартин Лантигуа – Бобо Алипио
  • Хосе Олива – Тринидад
  • Сорая Санс – Корал
  • Лилиян Онтиверос – Момиче
  • Жан Поланко – Елио
  • Кристина Фонтана – Чана
  • Аура Сулбаран
  • Енрике Алсугарай
  • Ермелинда Алварадо
  • Рикардо Бланко
  • Чела Д'Гар – Доня Пия
  • Фернандо Флорес
  • Франсиско Белтран
  • Хесус Маея
  • Хорхе Рейес – Д-р Самора

ВерсииРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Esmeralda (telenovela venezolana)“ в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.