Отваря главното меню

Есперантист

човек, който говори или ползва езика есперанто
Есперантисти на Международния младежки конгрес за есперанто – 2008 г.

Есперантист (на есперанто: Esperantisto) е определение за човек, който говори или използва изкуствения език есперанто.

Макар че определенията за „есперантист“ се различават, според декларацията от Булон („Deklaracio pri la esenco de Esperantismo“ – Декларация за същността на есперантизма), документ, договорен по време на първия Световен конгрес на есперанто, есперантист е човек, който говори на езика и го използва за всякакви цели. Есперантист също така е и човек, който участва в културата на есперанто.

Съдържание

Списък на известни есперантистиРедактиране

Значими есперантистиРедактиране

  • Mузтар Абаси, пакистански учен, превел Корана на есперанто, както и други произведения,
  • Уилям Оулд, известен шотландски поет, номинаниран за Нобелова награда за литература,
  • Дюла Баги, поет, член на Академията за есперанто и „Баща“ („Paĉjo“) на есперантисткото движение,
  • Анри Барбюс, френски писател, почетен президент на първия конгрес на Sennacieca Asocio Tutmonda,
  • Кажимеж Беин, „Кабе“, виден есперанто активист и писател, който неочаквано напуска движението,
  • Емил Боира, френски писател и първи президент на Езиковия комитет за есперанто (по-късно Академия за есперанто),
  • Елвезио Каноника, известен преподавател в университета Монтен в Бордо,
  • Антоний Грабовски, бащата на есперантистката поезия,
  • Борис Колкер, учен, член на Академията за есперанто,
  • Жорж Лагранж, френски писател,
  • Джон Едгар Макфейдън,
  • Фредерик Валес, първият есперантист в Испания,
  • Жан Себо, помощник на Елвезио Каноника,
  • Шандор Сатмари, водеща фигура в есперантистката поезия,
  • Людвиг Заменгоф, полски очен лекар, създателят на есперанто.

ПолитициРедактиране

  • Кажимеж Бадовски, основател на Комунистическата партия на Полша, насърчава есперанто в рамките на троцкистското движение,
  • Ричард Бартолд, сенатор от щата Мисури,
  • Робърт Сесил, един от архитектите на Обществото на народите, удостоен с Нобелова награда за мир,
  • Парли Паркър Кристенсен, политик от Юта и Калифорния,
  • Вилем Дреес, холандски политик, министър-председател на Холандия,
  • Малгожата Хандзлик, член на Европейския парламент,
  • Жан Жорес, френски политик. Предлага използването на есперанто на Международния социалистически конгрес в Щутгарт през 1907 г.,
  • Франц Йонас, президент на република Австрия, секретар на австрийската работническа есперантистка лига и основател на Internacio де Socialistaj Esperantistoj („Интернационал на социалистите есперантисти“),
  • Хайнц Фишер, президент на Австрия,
  • Йосип Броз Тито, ръководител на Югославия.[1]

ПисателиРедактиране

  • Надя Андриановя, украински писател и преводач,
  • Мария Ангелова, българска поетеса,
  • Рагнар Яумбалгсон, бразилски писател,
  • Ба Джин, китайски писател и председател на китайския асоциация на писателите,
  • Анри Барбюс, френски писател,
  • Луи дьо Бофрон, писател,
  • Герит Бервелинг, холандски есперантист, поет, преводач и редактор на Fonto,
  • Марджъри Болтън, английска писателка и поетеса,
  • Хорхе Камачо, испански писател,
  • Василий Ерошенко, руски писател, езиковед, преподавател,
  • Петър Гинц, чехословашко момче, родено в семейство на баща-есперантист, което написва есперанто-чешки речник, но по-късно умира в концентрационен лагер на 16-годишна възраст,
  • Дон Харлоу, американски писател,
  • Хектор Ходлер, швейцарски журналист, преводач, организатор и благодетел,
  • Ханс Якоб, швейцарски писател,
  • Калман Калослай, унгарски хирург, поет, преводач, редактор,
  •  Жорж Лагранж, френски писател, член на Академията за есперанто,
  • Николай Некрасов, писател и преводач от Съветския съюз,
  • Мауро Нерви, италиански поет,
  • Эдмон Приват, швейцарски писател, журналист, университетски преподавател и активист на движението,
  • Чезаро Росети, шотландски писател,
  • Рене де Сосюр, швейцарски писател и активист,
  • Теодоро Шварц, унгарски лекар от еврейски произход, адвокат, автор и редактор,
  • Уилям Томас Стийд, известен благодетел, журналист и пацифист, който е на борда на „Титаник“ при потъването му,
  • Торбергур Тортхарсон, исландски писател,
  • Джон Роналд Руел Толкин,[2]
  • Лев Толстой, руски писател и философ,
  • Владимир Варанкин, руски писател,
  • Жул Верн, френски писател, включил есперанто в последната си недовършена работа.

УчениРедактиране

  • Даниел Бове, италиански фармаколог и лауреат на Нобелова награда за физиология или медицина, научил есперанто като първи език,
  • Сидни С. Кълбърт, американски лингвист и психолог,
  • Берталан Фаркаш, унгарски космонавт,
  • Луи Люмиер, френски изобретател на кинематографа,
  • Вилхелм Оствалд, немскилауреат на Нобелова награда за фундаменталната му работа в химическата катализа,
  • Клод Пирон, психолог и лингвист, преводач в ООН,
  • Райнхард Зелтен, немски икономист и лауреат на Нобелова награда за икономика през 1994 г. за работата си по теория на игрите. Той е автор на две книги на есперанто по този въпрос,
  • Леонардо Торес Кеведо, испански инженер и математик,
  • Юрьо Вялсяля, финландски астроном, открил астероидите 1421 Eсперанто и 1462 Заменгоф,
  • Джон Уелс, британски фонетик и учител по есперанто,
  • Владимир Кьопен, руски географ от немски произход,
  • Марсел Менар, белгийски астроном.

ДругиРедактиране

  • Рудолф Карнап, немски философ,
  • Онисабуро Дегучи, една от основните фигури на религиозното движение Оомото в Япония,
  • Алфред Фрид, лауреат на Нобелова награда за мир и автор на учебник по есперанто,
  • Ебенезер Хауърд, известен с описанието си на утопичен град, в който хората живеят в хармония с природата,
  • Папа Йоан Павел II дава няколко речи на живо на есперанто по време на своята кариера,[3][4]
  • Франко Луин, шведски конструктор от словенски произход,
  • Джон Меър, английски филолог-класик, който държи историческа реч срещуреформистите в есперанто на Световния конгрес на движението в Кеймбридж,
  • Александър Недошивин, данъчен специалист, един от основателите на есперантското дружество в Каунас, Литва,
  • Сок Джу Мен, корейски еколог,
  • Уилям Пейдж, секретар на Единбургското есперантистко дружество,
  • Ласло Полгар, унгарски учител по шах,
  • Сюзън Полгар, унгарска шахматна гросмайсторка, учи есперанто от баща си Ласло,
  • Уилям Шатнър, канадски актьор и музикант,
  • Джордж Сорос, унгарско-американски милиардер,
  • Даниел Тамът, британски гений-аутист, който владее есперанто като един от десетте езика, на които говори.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Esperanto en Perspektivo, pp. 475 and 646, 1974.
  2. Smith, Arden R.. Esperanto. // J. R. R. Tolkien Encyclopedia: Scholarship and Critical Assessment. Routledge, 2006. с. 172.
  3. Johano Paŭlo la 2a kaj Esperanto
  4. Who Supports Esperanto?

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Esperantist“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.