Отваря главното меню

Есфандияр Рахим Машей

Есфандияр Рахим Машей (на персийски: اسفندیار رحیم‌مشایی Есфандия̀р Рахѝм Машаѝ) е ирански политик. Вицепрезидент на Иран през юли 2009 г., подава оставка след искане от върховния лидер аятолах Али Хаменеи.[2][3][4][5]

Есфандияр Рахим Машей
Вицепрезидент на Иран
Мандат 17 юли 2009 г. – 25 юли 2009 г.
Предшественик Парвиз Даводи
Наследник Мохамад Реза Рахими
ръководител на екипа на президента на Иран
Мандат 30 юли 2009 г. – 3 август 2013 г.
Лични данни
Роден
Националност Флаг на Иран Иран
Религия Шиитски ислям
Университет Исфахански университет на технологиите
Подпис Esfandiar-e Rahim Mashaei signature.png
Военна служба
Отличия Орден на културата и изкуството (1-ва степен)[1]
Есфандияр Рахим Машей в Общомедия

Висш член на кабинета в администрацията на президента Махмуд Ахмадинеджад, работи там като ръководител на щаба от 2009 г. до 2013 г.

Като близък на президента Ахмадинеджад, на Машей се гледа от много ирански духовници като светски ориентиран[6] националист.[7] Той е критикуван от религиозните консерватори за предполагаеми „девиантни тенденции“, като например повишаване на иранското наследство и национализма над исляма, както и се застъпва за това духовенството да се отстрани от политическата сцена.[8][9][10][11]

На 11 май 2013 г. с обществена подкрепа и одобрението на отиващия си президент Ахмадинеджад, Машей обявява, че ще се кандидатира за президентския пост на предстоящите избори. Въпреки това, молбата му е отхвърлена от Съвета на настойниците, които трябва да одобрят всички потенциални кандидати, както и окончателните резултати от изборите. Ахмадинеджад протестира срещу отказа и посочва решението на Съвета като акт на „потисничество“.[12]

БиографияРедактиране

Машей е роден на 16 ноември 1960 г. в Рамсар, Иран.[13] Той има бакалавърска степен по електронно инженерство от Исфаханският технологичен университет.[14]

КариераРедактиране

Започва кариерата си в разузнавателна единица от гвардейците на ислямската революция, където той се присъединява през 1981 г. През 1984 г. по време на войната между Иран и Ирак, се присъединява към разузнаването в провинция Кюрдестан и основава разузнавателен клон на гвардейците в провинцията.[15] Там се среща с Махмуд Ахмадинеджад, тогава губернатор на северозападния град Хой. Двамата са в близко приятелство и Машей е описан като „другар“ на Ахмадинеджад през това време. Тогава е обявен за член на местния съвет за сигурност на провинция Западен Азербайджан. През 1986 г. е назначен за директор на отдел в министерството на разузнаването. От 1993 до 1997 г. работи като ръководител на отдела за социална политика към Министерството на вътрешните работи при тогавашния президент Али Акбар Хашеми Рафсанджани. Напуска поста си, когато Мохамад Хатами е избран за президент през 1997 г. и започва да работи в държавното радио. След това се присъединява към организацията на културно-художествените дела в Техеран през 1993 г., когато Ахмадинеджад е избран за кмет на града.

След избирането на Ахмадинеджад за президент през 2005 г. Машей става влиятелен член на кабинета му. Той е назначен на 31 декември 2007 г. да ръководи новосъздадения Национален център за изследване на глобализацията.[16] Бивш ръководител е и на Организацията за културното наследство на Иран, а по-рано служи за кратко като заместник-министър на вътрешните работи.

След като подава оставката си като вицепрезидент на Иран през юли 2009 г., Машей е назначен за началник на щаба и съветник на президента Ахмадинеджад.[17]

СкандалиРедактиране

Според журналиста от „The ​​New York Times“ Томас Ердбринк, „водещи аятоласи и командири“ наричат Машей „масон“, „чужд шпионин“ и „еретик“. Обвиняват го в заговор за свалянето на духовници, които са управлявали Иран след Иранската революция от 1979 г. и за насърчаване на преките връзки с Бога, вместо чрез технически посредници[18]

Машей също така прави публични изявления, които някои смятат за произраелски[19], например, когато казва, че иранците са „приятели на всички хора по света, дори и на израелците“[20], и че всеки конфликт или несъгласие е само с израелското правителство. В друг случай той казва: „Никоя нация на света не е наш враг, Иран е приятел на нацията на Съединените щати и Израел, и това е чест“.[21] Той получава критики от духовници и консервативни членове на иранския парламент,[22] както и на Иранският Върховен лидер аятолах Али Хаменеи, който нарича коментарите около израелците „нелогични“.[23] Въпреки това, негови коментари получават предпазлива подкрепа от Ахмадинеджад.[24] Въпреки това, Машей е също така казва, че ако Израел нападне Иран, Иран може да го унищожи в рамките на една седмица. В изявление от 20 май 2010 г., точните му думи са „ционистите ще имат не повече от една седмица, за да живеят“.[25]

На 6 август 2010 г. Машей отново си навлича неприятности от консервативната власт на Иран, след като говори по време на среща с ирански емигранти. Той казва, че идеологията на Иран, в сравнение с държавната религия на шиитски ислям, трябва да бъде разпространена по света. Той посочва, че без Иран, исляма ще бъде загубен и другите ислямски страни се боят от Иран заради това, че е единствената „вярна“ версия на исляма.[26][27]

 
Ахмадинеджад подкрепя кандидатурата на Машей за президент

Началникът на Генералния щаб на иранските въоръжени сили, генерал Хасан Фирузабади, нарича коментарите на Машей „престъпление срещу националната сигурност“. Твърдолинейният духовник аятолах Мохамед Таки Месба Язди, осъджда думите „за пореден път прави грешни и неподходящи изявления“.[28]

Отделно от тези противоречиви гледни точки Машей е замесен в голямо банково присвояване през 2011 г.[29]

Президентски избори 2013 г.Редактиране

Ахмадинеджад няма право по конституция да се кандидатира за трети поредна мандат през 2013 г. „Поверителна дипломатическа информация“, разкрита от WikiLeaks през 2011 г.[30] съобщава, че Машей е „спряган като възможен наследник“ на президента Ахмадинеджад. Той се кандидатира за президентските избори на 11 май. Въпреки това, кандидатурата му е спряна от Съвета на настойниците на 21 май.[31]

Личен животРедактиране

Дъщерята на Машей е омъжена за най-възрастният син на бившия президент Ахмадинеджад от 2008 г.[32][33] Машей е описан от Ахмадинеджад през 2011 г. като „вдъхновение“.[34]

ИзточнициРедактиране

  1. fa:نشان‌های دولتی در روزهای پایانی خاتمی و احمدی‌نژاد به چه‌کسانی رسید؟. // Tasnim News Agency. 24 август 2013. Посетен на 15 април 2016. (на персийски)
  2. Revolutionary Leader's letter to the President about Mr. Mashaei. // Khamenei website, 18 юли 2009. Посетен на 25 юли 2009. (на персийски)
  3. Iranian vice-president 'sacked'. // BBC News, 25 декември 2007. Посетен на 25 юли 2009.
  4. Iran's Ahmadinejad demotes top advisor. // Los Angeles Times, 9 април 2011. Посетен на 11 април 2011.
  5. Ahmadinejad grooms chief-of-staff to take over as Iran's president, Saeed Kamali Dehghan 21 април 2011
  6. Iran's Leadership Struggle Reveals Secular-Islamist Split
  7. Don't underestimate Ahmadinejad's chosen heir in Iran election. // Guardian UK, 2 април 2013. Посетен на 26 август 2013.
  8. Iran president defies opponents and sacks ministers By Monavar Khalaj in Tehran|Financial Times|15 май 2011]
  9. Clash Over Mashaei Reveals Fissure Within the Iranian Regime Coauthored by Geneive Abdo and Arash Aramesh|The Huffington Post|26 април 2011
  10. Embattled Ahmadinejad stands his corner Mahan Abedin|Los Angeles Time|29 септември 2011
  11. Tait, Robert. Iranian President's New 'Religious-Nationalism' Alienates Hard-Line Constituency. // Payvand, 18 август 2010. Посетен на 17 февруари 2013.
  12. Ahmadinejad protege vows comeback. // Associated Press, 2 юли 2013. Посетен на 27 август 2013.
  13. Molavi, Reza. Who Rules Iran?. // The Middle East Quarterly XVII (1). Winter 2010. с. 61 – 68. Посетен на 14 август 2013.
  14. Rahimkhani, Kourosh. Esfandiar Rahim Mashaei: Iran's Next President?. // PBS. 31 март 2011. Посетен на 18 февруари 2013.
  15. Alfoneh, Ali. All Ahmadinejad's Men. // The Middle East Quarterly XVIII (2). Spring 2011. с. 79 – 84. Посетен на 27 юли 2013.
  16. Iran launches globalization center. // Iranian Embassy, Jakarta, 31 декември 2007. Посетен на 19 юли 2009.
  17. Chiefs of State and Cabinet Members of Foreign Governments. // CIA, 11 юни 2012. Посетен на 22 февруари 2013.
  18. Erdbrink, Thomas. Power Struggle Is Gripping Iran Ahead of June Election. // New York Times, 3 април 2013. Посетен на 4 април 2013.
  19. Iranian lawmakers demand vice president resign over Israel comments. // Monsters and Critics. 13 август 2008. Посетен на 19 юли 2009.
  20. Robert F. Worth. Ex-President in Iran Seeks Referendum. // The New York Times, 19 юли 2009. Посетен на 19 юли 2009.
  21. Dudi Cohen. Iranian VP: We are friends of the 2008. // Ynet News. Посетен на 20 юли 2009.
  22. Iran vice-president summoned by parliament over pro-Israeli comments. // Monsters and Critics. 12 август 2008. Посетен на 19 юли 2009.
  23. Nasser Karimi. Ahmadinejad Criticized By Hard-Liners Over Vice President Choice. // The Huffington Post. 19 юли 2009. Посетен на 19 юли 2009.
  24. Najmeh Bozorgmehr. Ahmadi-Nejad backs aide over Israel. // Financial Times, 18 септември 2008. Посетен на 19 юли 2009.
  25. Cohen, Dudi. Iran says can destroy Israel in week. // Ynet News, 20 май 2010. Посетен на 17 февруари 2013.
  26. Iranian president defends chief of staff in dispute with clergy. // Earth Times. 11 август 2011. Посетен на 11 август 2010.
  27. Ali Sheikholeslami. Iran Forces' Chief of Staff Criticizes Ahmadinejad Aide Over Islam Remarks. // Bloomberg. 10 август 2010. Посетен на 11 август 2010.
  28. Sohrabi, Naghmeh. The Power Struggle in Iran: A Centrist Comeback?. // Middle East Brief (53). July 2011. Посетен на 27 юли 2013.
  29. Almasi, Abdollah. Ahmadinejad's Plans for the Presidential Election. // Iran's View, 29 април 2013. Посетен на 27 юли 2013.
  30. US Embassy Cables. The Documents
  31. Bahmani, Arash. The Arbiter of State Expediency is Disqualified. // Rooz. 22 май 2013. Посетен на 16 юни 2013.
  32. Esfandiar Rahim Mashaei: Iran's Next President? Kourosh Rahimkhani PBS 31 март 2011
  33. A loyal liability. // The Majalla. 22 декември 2010. Посетен на 29 юни 2013.
  34. Erdbrink, Thomas. Ahmadinejad’s inner circle under pressure. // Tehran, The Washington Post, 20 юни 2011. Посетен на 27 юли 2013.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Esfandiar Rahim Mashaei“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.