Етран (на шведски: Ätran) е река в Южна Швеция (провинции Вестра Йоталанд и Халанд), вливаща се в протока Категат на Балтийско море. Дължина 243 km, площ на водосборния басейн 3342 km².[1]

Етран
(на шведски: Ätran)
57.7725° с. ш. 13.5582° и. д.
56.8882° с. ш. 12.4769° и. д.
Изворът и устието на река Етран в Швеция
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Швеция
Дължина243 km
Водосб. басейн3342 km²
Отток47 m³/s
Начало
Мястоплато Смоланд
Координати57°46′21″ с. ш. 13°33′29.52″ и. д. / 57.7725° с. ш. 13.5582° и. д.
Надм. височина327 m
Устие
МястоБалтийско море
Координати56°53′17.52″ с. ш. 12°28′36.84″ и. д. / 56.8882° с. ш. 12.4769° и. д.
Надм. височина0 m
Етран в Общомедия
Река Етран в град Фалкенбери

Географска характеристика

редактиране

Река Етран води началото си на 327 m н.в., от крайната северозападната част на платото Смоланд, в югоизточната част на лен Вестра Йоталанд, Южна Швеция. Първите около 20 km тече в северна посока, след което рязко сменя посоката си и до устието си има юг-югозапададно направление. Тече предимно в широка и плитка долина в отделни участъци с бързеи и прагове и преминава през няколко малки проточни езера (Льонерн, Осунден и др.). Влива се в източната част на протока Категат на Балтийско море, при град Фалкенбери, лен Халанд.

Водосборният басейн на река Етран обхваща площ от 3342 km². Речната ѝ мрежа е двустранно развита. На запад, север и изток водосборният басейн на Етран граничи с водосборните басейни на реките Вискан, Гьотаелвен, Нисан и други по-малки, вливащи се в Балтийско море. Основни притоци: леви – Асман, Лилгон; десни – Хегвадсьон.

Етран има снежно-дъждовно подхранване с ясно изразено пролетно пълноводие и зимно маловодие. Среден годишен отток в устието 47 m³/s. През зимата замръзва за период от 2 – 3 месеца.

Стопанско значение, селища

редактиране

По течението на реката са изградени няколко ВЕЦ-а. Част от водите ѝ се използват за битово и промишлено водоснабдяване. Долината ѝ е гъсто заселена, като най-големите селища разположени по течението ѝ са градовете: Улрисхамн, Свенлюнга и Фалкенбери.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране