Ефект на Матилда

Ефектът на Матилда (на английски: The Matilda effect) е предразсъдък, свързан с пренебрегването на участието на жените-учени в научните изследвания и приписването на приносите и постиженията им на техните колеги-мъже.

Ефектът е описан за първи път от суфражетката и аболиционистка Матилда Джослин Гейдж (1826 – 1898) в нейното есе „Жената като изобретател“ (публикувано като трактак за първи път през 1870 година и в „North American Review“ през 1883 година). Терминът „Ефект на Матилда“ е лансиран през 1993 година от историка на науката Маргарет Роситър.

Роситър дава няколко примера за формулирания ефект. Тротула (Трота от Салерно), италианска лекарка от XII век, е писала книги, които след смъртта ѝ са приписвани на мъже. Примери от XIX и XX век, илюстриращи ефекта, включват случаите с Нети Стивънс, Лиза Майтнер, Мариета Блау, Розалинд Франклин и Джослин Бел Бърнел.

Ефектът на Матилда е сравняван с Ефекта на Матю, при който вече утвърдените изследователи често получават повече признание в сравнение с относително по-слабо известните им колеги, дори и ако работите им са общи или много близки.

Изследване на ефекта редактиране

Съществуват различни проучвания, които се опитват да докажат или опровергаят ефекта на Матилда.

През 2012 година две изследователки от Католическия университет в Неймеген демонстрират, че в Нидерландия полът на кандидатите за професорски позиции оказва влияние върху решенията за кариерно израстване. Подобни случаи са описани от две италиански изследователки в изследване, което впоследствие намират потвърждение и в испанско проучване. От друга страна, няколко изследвания по темата откриват, че няма разлика между цитиранията и влиянието на публикациите на авторите-мъже в сравнение с тези на авторите-жени.

Швейцарски учени установяват, че за коментиране на научни въпроси масовите медии по-често канят мъже-учени отколкото жени.

Според проучване, проведено в САЩ, „въпреки че откровената полова дискриминация като цяло продължава да намалява в американското общество“, „жените продължават да са в непривилегировата позиция по отношение на получаването на научни награди и отличия, конкретно в областта на науката.“

Примери редактиране

Примери за мъже-учени, предпочетени за Нобелова награда пред жени-учени редактиране

През 1934 година, Нобеловата награда за физиология или медицина е присъдена на Джордж Уипъл, Джордж Майнът и Уилям Мърфи. Те чувстват, че тяхната сътрудничка Фрида Робшайт-Робинс е изключена от номинациите заради пола ѝ. Своята част от паричната премия към наградата Уипъл разделя с Робшайт-Робинс, тъй като според него тя също заслужава наградата, тъй като е била съавтор на почти всичките публикации на Уипъл.
През 1944 Нобеловата награда за химия е присъдена на единствения лауреат Ото Хан. Колегата на Хан Лиза Майтнер, която поставя теоретичните основи на ядреното делене (и лансира самия термин) е пренебрегната от Нобеловия комитет, отчасти заради пола ѝ и отчасти заради факта че е от еврейски произход. Майтнер е засегната от Закона за възстановяване на професионалната гражданска служба, която забранява на евреи да заемат постове в правителствени служби, включително и в научната сфера.
През 1950 година, Сесил Поуъл получава Нобеловата награда за физика за разработка на фотографски метод за изследване на ядрени процеси и откритието на мезоните. Пионерската работа в областта е била извършена от Мариета Блау. Ервин Шрьодингер номинира за наградата нея и Херта Вамбахер, но и двете номинации са отхвърлени от Комитета.
През 1956 година двамата американски физици Цундао Ли и Чженин Янг правят предположение за нарушаването на така наречените закони за четност в слабите взаимодействия и предлагат възможен експеримент, с който да проверят предположението си. През 1957, Цзянсюн Ву извършва необходимия експеримент в сътрудничество с Националния институт по стандардите и технологиите и показва нарушението на четността в случая на бета-разпада. През 1957 година Нобеловата награда за физика е присъдена на двамата мъже-учени, а Ву е пропусната. Като признание за работата на Ву през 1978 година ѝ е присъдена Волфовата награда за физика, често смятана за втората най-престижна награда след Нобеловата (Ву е първият носител на наградата).
През 1958 година Джошуа Ледърбърг си разделя Нобеловата награда за физиология или медицина с Джордж Бидъл и Едуард Тейтъм. В екипа наравно с тримата работи и съпругата на Джошуа, микробиоложката Естер Ледърбърг, и четиримата заедно разработват метод, който е от ключово значение за разбирането на резистентността към антибиотици. При все това Естер Ледърбърг не получава признание за съществената ѝ роля в изследователския проект, както и за приноса и за откритието на ламбда фага или за изследванията ѝ на F фактора на плодовитостта, което е предпоставка за бъдещите генетични и бактериални изследвания.
Розалинд Франклин (1920 – 1958) впоследствие получава признание като ключов изследовател за откритието през 1953 година на структурата на ДНК. За времето си обаче откритието е основно приписвано на колегите ѝ Франсис Крик и Джеймс Уотсън, за което двамата получават (заедно с Морис Уилкинс) на Нобеловата награда за физиология или медицина през 1962 година. Ключовият научен принос на Франклин не е коректно признат от колегите ѝ своевременно, а едва през 1968 година, когато Уотсън пише книгата си „Двойната спирала“.
В края на 1960-те астрофизичката Джослин Бел Бърнел (родена през 1943 г.) открива първия радио пулсар. За това откритие през 1974 година Нобеловата награда за физика е присъдена на нейния научен ръководител Антъни Хюиш и на Мартин Райл, цитирайки пионерските им изследвания в радиоастрофизиката. По времето на откритието Бърнел е докторантка и според нея интелектуалният труд е основно на научния ѝ ръководител, но пренебрегването ѝ от Нобеловия комитет е широко критикувано от няколко водещи астрономи, включително и Фред Хойл.

Други примери редактиране

Бен Барс (1954 – 2017), невробиолог в Медицинското училище към Станфордския университет, който си сменя пола от жена на мъж, обявява, че научните му постижения са възприемани различно във времето в зависимост от това с какъв пол го възприемат останалите хора в съответния момент от време. Преди да промени пола си, научните приноси на Барс – тогава под рожденото име Барбара Барс – са приписвани на колеги-мъже или не са приемани сериозно, а след смяната на пола получава лично признание за работата си.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Matilda effect в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.