Ефимия (монахиня)

Монахиня Ефимия, Великосхимница Евпраксия или Деспотица Елена е родена около 1349 г. в областта на Драма. Допуска се, че произлиза от българското болярство.[1]

Похвала за княз Лазар

Тя е съпруга на деспот Углеша Мърнявчевич, който през последните години на Душановото царство при цар Стефан Урош V владее Сярското княжество прераснало в деспотство. Двамата имат четирима сина и една дъщеря:

След смъртта на съпруга ѝ в Чирменската битка, деспотица Елена напуска Сяр и се замонашва в Крушевац в двора на княз Лазар и княгиня Милица. Предполага се, че е с 14 години е по-възрастна от Милица. Деспотица Елена разполага със собствени владения в Дебърско и дори сече свои монети.[2]

Заедно с Милица склонява Баязид I във Видин след Никополската битка, да бъдат пренесени мощите на света Петка Българска в Крушевац, което и става през 1398 г.

Деспотица Елена е авторка на стихове, гравирани на малък диптих от сребро, който се пази в Хилендар, направен между 1368 и 1371 г., и изпълнени с лирично излияние на майчина любов в кратък текст в памет на детето ѝ. Има съхранени нейна молитва към Исус Христос, стихотворен текст, извезан със златен конец на завесата на царската врата в Хилендар от около 1398/99 г. и „Похвала за княз Лазар“, бродирана на кивота на княжеския покров в манастира Раваница през 1402 г.

Умира около 1405 г.

ИзточнициРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 275
  2. Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 275