Отваря главното меню

Мари Жан-Антоан Никола дьо Карита, маркиз дьо Кондорсе (на френски: Marie Jean Antoine Nicolas de Caritat, marquis de Condorcet), известен като Никола дьо Кондорсе и също с титлата си маркиз дьо Кондорсе, е френски философ, математик и политик. Един от участниците във Френската революция, формулирали идеите на прогреса.

Жан-Антоан дьо Кондорсе
Jean Antoine de Condorcet
френски философ

Роден
Починал
29 март 1794 г. (50 г.)
Погребан Пантеон

Националност Флаг на Франция Франция
Религия атеизъм
Образование Парижки университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XVIII век
Школа Просвещение
Класически либерализъм
Интереси математика, политика
Идеи идея за прогреса; метод на Кондорсе; критерий на Кондорсе; парадокс на Кондорсе; теорема на Кондорсе
Текстове Изложение за прогреса на човешкия ум (1795)
Образование Наварски колеж
Повлиян Жан льо Рон д'Аламбер
Жан-Жак Русо
Волтер
Ан Робер Жак Тюрго
Бенджамин Франклин
Леонард Ойлер
Повлиял Андре Шение
Томас Кларксън
Жан-Мари Ролан
Жак-Пиер Брисо
Научна дейност
Област Социология, политология, математика
Семейство
Съпруга Софи дьо Кондорсе (ж. 1786 – 1794 г.)
Деца Александрин де Каритат дьо Кондорсе
Жан-Антоан дьо Кондорсе в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 17 септември 1743 година в Рибмон, Франция, в аристократично семейство.

Кариерата на Кондорсе започва като блестящ математик, но живият му интерес и принос към развитието и на множество други области го правят една от изтъкнатите личности на Просвещението. Той първи прилага математически идеи към най-различни други научни области. Протеже на Даламбер[1], Кондорсе сътрудничи в издаването на Енциклопедията на Дидро със статии по математически анализ.

През 1774 г. се запознава с Жак Тюрго и двамата стават приятели. По препоръка на Тюрго, който става финансов министър, Кондорсе е назначен за генерален инспектор на монетния двор през 1774 и остава на поста до 1791 г.

В края на 80-те години на XVIII век започва активно да се занимава с политика като депутат от Законодателното събрание, впоследствие негов секретар. Не е ярък привърженик на никоя партия, но много от приятелите му са жирондинци. По време на Конвента той се дистанцира от тях поради разногласията им. Обявява се против смъртната присъда на Луи XVI, като предлага да бъде заменена със заточение.

Преследван като противник на якобинството по време на царството на терора през 1794 г. той е арестуван и умира в затвора, като остава неясно дали е убит или се самоубива.[2]

През 1989 г. е погребан символично в Пантеона в Париж.

ВъзгледиРедактиране

През 1765 г. публикува първия си математически труд в областта на интегралното смятане, Essai sur le calcul intégral, който получава добри отзиви. Продължава писането на научни статии и на 25 февруари 1769 е избран за член на Френската академия на науките. Следват нови трудове по математически анализ, вероятности, статистика, физика, икономика и финанси. Работи заедно с Леонард Ойлер и Бенджамин Франклин и е избран за член на редица чуждестранни академии на науките.

След назначаването му в Монетния двор неговите интереси се насочват към философията и политиката. Интересува се от защитата на правата на човека и особено на правата на жените, евреите и негрите. Възприема новаторските идеи, нахлуващи от наскоро основаните Съединени американски щати и замисля реформи във Франция в областта на политиката, администрацията и икономиката. В последвалата серия от политически съчинения развива мисли за правото на всеки човек да разполага със своя умствен и физически труд, за свободна търговия с жито, за правилното възнаграждение на работниците, за реформа на криминалното правораздаване, за свобода на печата, отмяна на крепостното право и др. Изявен привърженик на школата на физиократите, той пише биографиите на Тюрго (Vie de M. Turgot, 1786) и Волтер (Vie de Voltaire, 1789).

Кондорсе първи прилага математически методи към обществените науки. През 1785 г. той публикува една от най-известните си статии „Опит за приложение на анализа към вероятността на решенията, получени с мнозинство на гласовете“ (на френски: Essai sur l’application de l’analyse à la probabilité des décisions rendues à la pluralité des voix), касаеща теория на вероятностите[1] и избирателната система. В нея за първи път е изложен принципът на Кондорсе – алгоритъм за гласуване с отчитане на всички предпочитания, при който се избягват грешките на колективния избор, когато той е възможен по принцип. Там е описан и т.нар. парадокс на Кондорсе – такова разпределение на гласовете, при което не може да се излъчи победител. Тази работа на Кондорсе полага началото на цяло направление на математически изследвания в областите социология, психология, политика и икономика.

 
„Изложение за прогреса на човешкия ум“, 1795

В своя труд „Изложение за прогреса на човешкия ум“ (Esquisse d'un tableau historique des progres de l'esprit humain, 1795) Кондорсе излага своето убеждение, че прогресът в бъдеще ще бъде неограничен на всички фронтове. Според него „...с напредъка на превантивната медицина ... средната продължителност на живота на човека ще се увеличи и ще му бъде гарантирано много по-здраво и силно физическо състояние“ и че „ще дойде момент... когато тираните и робите.. ще съществуват само в историята или на сцената“.

БиблиографияРедактиране

  • 1765 – Du calcul intégral.
  • 1767 – Du problème des trois corps.
  • 1768 – Essai d’analyse.
  • 1773 – Éloges des académiciens de l’Académie royale des sciences, morts depuis l’an 1666 jusqu’en 1699.
  • 1774 – Lettres d’un théologien à l’auteur du Dictionnaire des trois siècles.
  • 1775 – ci-dessous, plusieurs brochures prônant les réformes économiques de Turgot
  • 1775 – Lettre d’un laboureur de Picardie à M. N. (Necker) auteur prohibitif à Paris.
  • 1775 – Réflexions sur les corvées. Monopole et monopoleur.
  • 1775 – Rapport sur un projet de réformateur du cadastre.
  • 1775 – Réflexions sur la jurisprudence universelle.
  • 1776 – ci-dessous, pendant sa fonction de secrétaire de l’Académie des Sciences, il rédigea de nombreux Éloges de savants français et étrangers
  • 1776 – Réflexions sur le commerce des blés.
  • 1776 – Fragments sur la liberté de la presse.
  • 1776 – Pensées de Pascal, édition corrigée et augmentée.
  • 1776 – Éloge de Pascal.
  • 1776 – 1777 – rédaction de 22 articles sur l’analyse mathématique, dans le cadre du Supplément de l’Encyclopédie
  • 1777 – Éloge de Michel de l’Hôpital.
  • 1778 – Sur quelques séries infinies.
  • 1778 – Nouvelles Expériences sur la résistance des fluides (en collaboration avec d’Alembert et Bossuet).
  • 1780 – Essai sur la théorie des comètes.
 
Титулна страница на Réflexions sur l’esclavage des nègres (1781)
  • 1781 – Réflexions sur l’esclavage des nègres.
  • 1781 – 1784 – Mémoire sur le calcul des probabilités, in Mémoires de l’Académie royale des sciences.
    • Tome I. Réflexions sur la règle générale qui prescrit de prendre pour valeur d’un événement incertain la probabilité de cet événement multipliée par la valeur de cet événement en lui-même (1781);
    • Tome II. Application de l’analyse à cette question – déterminer la probabilité qu’un arrangement régulier est l’effet d’une intention de le produire;
    • Tome III. Sur l’évaluation des droits éventuels (1782);
    • Tome IV. Réflexions sur la méthode de déterminer la probabilité des événements futurs d’après l’observation des événements passés (1783);
    • Tome V. Sur la probabilité des faits extraordinaires. Application de l’article précédent à quelques questions de critique (1784).
  • 1782 – Discours de réception à l’Académie française.
  • 1782 – Lettre sur Swedenborg.
  • 1783 – Dialogue entre Aristippe et Diogène.
  • 1783 – 1788 – Essai pour connaître la population du royaume.
  • 1784 – 1789 – Collaboration, avec d’Alembert, Bossut, Joseph Jérôme Lefrançois de Lalande (1732 – 1807), etc., à la partie Mathématiques de l’Encyclopédie méthodique.
  • 1785 – Essai sur l’application de l’analyse à la probabilité des décisions rendues à la pluralité des voix.
  • 1785 – 1789:
    • Œuvres complètes de Voltaire, éditées par Condorcet, Beaumarchais, etc. (édition de Kehl).
    • Vie de Voltaire.
  • 1786 – Vie de Turgot.
  • 1786 – De l’influence de la révolution d’Amérique sur l’Europe.
  • 1786 – Traité de calcul intégral (inachevé).
  • 1788 – Lettres d’un bourgeois de New Haven à un citoyen de Virginie, sur l’inutilité de partager le pouvoir législatif entre plusieurs corps.
  • 1788 – Lettres d’un citoyen des États-Unis à un Français, sur les affaires présentes de la France.
  • 1788 – Essai sur la constitution et les fonctions des assemblées provinciales.
  • 1789 – Vie de Voltaire.
  • 1789 – Réflexions sur les pouvoirs et instructions à donner par les provinces à leurs députés aux États généraux. Sur la forme des élections.
  • 1789 – Réflexions sur ce qui a été fait et sur ce qui reste à faire.
  • 1789 – Au corps électoral sur Esclavage des Noirs.
  • 1789 – Déclaration des droits.
  • 1789 – Éloge de M. Turgot.
  • 1790 – Dissertation philosophique et politique sur cette question – s’il est utile aux hommes d’être trompés ?
  • 1790 – Opinion sur les émigrants.
  • 1790 – Sur le mot „pamphlétaire“.
  • 1790 – Le Véritable et le Faux Ami du peuple.
  • 1790 – Sur l’admission des femmes au droit de cité|Sur l’admission des femmes au droit de cité.
  • 1791 – De la République, ou Un roi est-il nécessaire à la conservation de la liberté ?
  • 1791 – Discours sur les conventions nationales.
  • 1791 – Discours du 25 octobre sur les émigrants à l’Assemblée législative
  • 1792 – Rapport et projet de décret
  • 1792 – Cinq Mémoires sur l’instruction publique (1791 – 1792).
  • 1792 – Discours sur les finances.
  • 1792 – Sur la liberté de la circulation des subsistances.
  • 1792 – La République française aux hommes libres.
  • 1792 – Ce que c’est qu’un cultivateur ou un artisan français.
  • 1792 – Sur la nécessité de l’union entre les citoyens.
  • 1792 – De la nature des pouvoirs politiques dans une nation libre.
  • 1793 – Sur la nécessité d’établir en France une constitution nouvelle.
  • 1793 – Ce que les citoyens ont droit d’attendre de leurs représentants.
  • 1793 – Que toutes les classes de la société n’ont qu’un même intérêt.
  • 1793 – Sur le sens du mot Révolutionnaire.
  • 1793 – Tableau général de la science qui a pour objet l’application du calcul aux sciences politiques et morales.
  • 1794 – Moyens d’apprendre à compter sûrement et avec facilité.
  • 1795 (посмъртно издание): Esquisse d’un tableau historique des progrès de l’esprit humain.(Изложение за прогреса на човешкия ум)
На български
  • Ж. А. Кондорсе. Наброска за историческа картина на напредъка на човешкия умъ. Сп. Библиотека, 1908 – 1909, 262 с.
  • Жан Антоан Кондорсе. Прогресът на човешкият разум (Прев. от фр. Д. И. Полянов), София: Нов свят, 1942, 256 с.

ИзточнициРедактиране

  1. а б Marie-Jean-Antoine-Nicolas de Caritat, marquis de Condorcet. // Енциклопедия Британика, 13 септември 2018. Посетен на 12 ноември 2018. (на английски)
  2. Калчо К. Калчев, „Увод в историческото познание

Външни препраткиРедактиране