Жан-Леон Жером
Жан-Леон Жером (на френски: Jean-Léon Gérôme) е френски художник и скулптор (1824 – 1904), представител на стила академизъм, но понякога определян като последовател на стила „неогрек“. Картините му представят главно антични сюжети и такива от мюсюлманския изток. В края на живота си се заема дори със скулптура, за да придаде повече плътност на изображенията. Известен привърженик на реализма, той се противопоставя на модерното течение на импресионистите, поради което е считан за консервативен и неспособен да се промени. По същата причина през ХХ в. е почти забравен или споменаван само като лош пример.[1]
| Жан-Леон Жером Jean-Léon Gérôme | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Париж, Франция |
| Погребан | Париж, Франция |
| Националност |  Франция |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | академизъм |
| Жанр | историческа живопис, ориентализъм |
| Учители | Пол Деларош, Шарл Глер |
| Награди |  |
| Подпис |  |
| Жан-Леон Жером в Общомедия | |
Редица картини на Жером стават популярни и предпочитани при визуализация на историята.
Биография
редактиранеРоден е на 11 май 1824 г. във Везул, департамент Горна Сона, в семейство на ювелир. Още като ученик проявява талант в художествените изкуства и е забелязан от известния историк на изкуството Пол Дьоларош. Ето защо баща му не го спира да отиде в Париж (1841) да се учи при най-добрите майстори на четката. Отпуска му и издръжка от 1000 франка на година, което не е малка сума. Още първата картина на Жером „Глава на момче“ показва големите бъдещи заложби на художника. През 1844 г. Дьоларош прекратява преподаването и прехвърля ученика си при швейцареца Шарл Глер, учител също и на Реноар и Моне. Жером обаче не се повлиява много от него и започва да създава свой стил. През 1846 г. Жером завършва първата си голяма творба – „Млади гърци се забавляват с бой с петли“,[2] която не се посреща добре. Критиците отчитат, че женската фигура е несъразмерна, а че мъжката е по-сполучлива, но на голямо платно всички недостатъци се виждат твърде добре.
Февруарската революция от 1848 г. е единственият случай, когато Жером участва в политиката. След установяването на втората република участва и в един конкурс за картина, която да се постави на мястото на кралския портрет. Скоро след това се заплита в скандал, защото творбата „Гръцки интериор“ е наситена с провокативна голота. Макар че е изложена в музей, тя е свалена след остра критика. Неочаквано обаче президентът Луи Наполеон я купува, с което прави огромна чест на младия художник. Този момент показва още веднъж крайно различните вкусове на френските обществени групи.
През 1855 г. Франция става домакин на световно изложение, в което значително място имат изкуствата. Жером ходатайства да му възложат създаването на картина, която алегорично да възхвали събитието. Решава да пресъздаде „Векът на Август“[3] и да вплете в него раждането на Исус, за което получава 20 000 франка. Критиката отново не е във възторг, защото смята, че раждането на Бог е принизено. Единствената положителна оценка идва от Теофил Готие. С тази картина започва златната епоха за Жером. Следват множество картини, посветени на източните култури и вдъхновени от пътешествието му в Египет през 1856 г. Този период на „ориентализъм“ е много характерен за художника.
Една от най-известните картини на Жером е „Фрина пред Ареопага“ (1861), базирана на античната история. Според легендата скулпторът изваял статуя на Афродита, гледайки любимата си Фрина. Това било прието за кощунство и той решил да докаже на ареопага че Фрина е достойна за модел на богиня. Още няколко картини от 60-те години продължават темата за античността: „Цезар и Клеопатра“, „Смъртта на Цезар“. След Френско-пруската война Жером създава своя художествена школа, продължава много да пътува (Сирия, Турция, Йерусалим), рисува за всяко ново световно изложение. Отдава се и на скулптурата – първата му статуя е „Гладиатор“, но по-известна става „Танагра“.
Последни дни и памет
редактиранеПрез 80-те години на ХІХ в. Жером вижда появата на импресионизма, но не може да преодолее привързаността си към реалистичните изображения. Той е един от онези академични художници, които поддържат старата романтична школа.[4] Действията му включват статии и публични изявления, които неведнъж го забъркват в скандали. Постепенно изпада в изолация, става демоде и умира 10 януари 1904 г. в Париж без много привърженици и приятели.
Един от първите явни критици на картините на Жан-Леон Жером е Емил Зола, който заявява, че при него „сюжетът е всичко, а живописта – нищо“. Творчеството му се приема за „салонно изкуство“, което задоволява примитивни вкусове и е създадено на занаятчийско ниво. Заклеймен през следващите десетилетия във Франция, Жером обаче става популярен в САЩ, където много от картините му са придобити от частни колекционери. Тъкмо там започва реабилитирането му – с книгите на Джералд Акерман[5] и Лоранс де Кар. Днес в музей Орсе в Париж има подробна енциклопедична справка и представяне на творбите му.
Галерия
редактиране-
Аве Цезар! Моритури те салутант! -
Жером, творецът и неговият модел (автопортрет, който показва създаването на скулптурата Танагра) -
Продавачът на килими (1887) -
Фрина пред Ареопага (1861) -
Прием на Великия Конде във Версай (1878) -
Смъртта на Цезар -
Последна молитва на християнските мъченици (ок. 1883) -
Векът на Август и раждането на Исус (ок. 1854) -
Гръцки интериор (1850) -
Млади гърци се забавляват с бой с петли (1846) -
Затворникът е типичен пример за източното влияние върху Жером
_-_01.jpg)
.png)
.jpg)
Източници
редактиране- ↑ Edward Lucie-Smith, A concise history of French painting, New York 1971, p. 206
- ↑ The cock fight Архив на оригинала от 2020-01-02 в Wayback Machine., на сайта „jeanleongerome.org“, посетен на 2.01.2020
- ↑ Biography of Jean-Léon Gérôme Архив на оригинала от 2020-01-02 в Wayback Machine., на сайта „jeanleongerome.org“
- ↑ Jean-Léon Gérôme. French Painter and Sculptor, на сайта „The Art Story“
- ↑ Gerald M. Ackerman, The life and work of Jean-Léon Gérôme, 1986