Жан-Алфрѐд-Вилѐн Марѐ (на френски: Jean Alfred Villain-Marais) е френски актьор, писател, скулптор, художник, каскадьор, протеже и дългогодишен участник във филмите на френския сценарист и режисьор Жан Кокто. Той е един от най-известните актьори във френското кино от 40-те и 50-те години на XX век. Снима се в над 70 филма. [1]

Жан Маре
Jean Marais
френски актьор
Жан Маре (1947)
Жан Маре (1947)
Роден
Починал
8 ноември 1998 г. (84 г.)
Кан, Франция
ПогребанФранция
Актьорска кариера
Активност1933-1996
Значими ролиЗвярът/Принцът в Красавицата и звярът (1946)
Фантомас във Фантомас (1964)
Семейство
СъпругаМила Парели
(1942-1944; развод)
ПартньорЖан Кокто
(1937-1963; смъртта на Кокто)
Деца1
Подпис
Уебсайт
Жан Маре в Общомедия
Жан Маре на кинофестивала в Кан през 1991.

Биография

редактиране

Като дете мечтае да стане актьор, но на два пъти му е отказван прием в драматични училища. По време на Втората световна война работи в киното и на сцената. След като съюзниците си връщат Париж през август 1944 г., Маре се присъединява към Втора френска бронирана дивизия като шофьор на камион и превозва гориво и муниции до фронта.

От 1942 до 1944 г. е женен за актрисата Мила Парели.

Най-известни са ролите му в Красавицата и звярът (1946) и Орфей (1949), и двата режисирани от Жан Кокто. Маре играе едноименния герой във филма „Фантомас“ (1964) и всичките му продължения.

Маре е бисексуален. Негов спътник в живота е поетът и режисьор Жан Кокто,[2] с когото са заедно над 25 години, чак до смъртта на Кокто в края на 1963 г. Маре оставя на гроба му посланието „Аз не плача, Жан... Ще заспя. Заспивам, гледайки те, и ще умра, защото оттук нататък само мога да се преструвам на жив.“[3]

През 1963 г. Маре осиновява син на име Серж Айал (род. 1942 г., самоубил се през 2012 г.), чиято майка е негова приятелка.

Жан Маре умира на 84 години от сърдечно-съдови заболявания на 8 ноември 1998 г.

Избрана филмография

редактиране
година филм оригинално заглавие роля режисьор
1937 Пламенни нощи Nuits de feu Марсел Л'Ербие
1941 Павилионът гори Le pavillon brûle Даниел Жак де Баронсели
1943 Вечното завръщане L'Eternel retour Патрис Жан Деланоа
1945 Кармен Carmen Дон Хосе Кристиан-Жак
1946 Красавицата и звярът La Belle et la Bête Авенан, Чудовище, Принц Жан Кокто
1947 Руи Блаз Ruy Blas Руи Блаз и дон Сезар де Базан Пиер Бийон
1947 Двуглавият орел L’Aigle à deux têtes Станислас Жан Кокто
1948 Тайната на Майерлинг Le Secret de Mayerling Кронпринц Рудолф Жан Деланоа
1948 Бурята вътре
1949 Орфей Orphée Орфей Жан Кокто
1955 Граф Монте Кристо Le comte de Monte Cristo Едмон Дантес Робер Верне
1956 Чудото на вълците
1956 Елена и мъжете Elena et les hommes Генерал Франсоа Ролан Жан Реноар
1957 Бели нощи Le Notti Bianche Тенант Лукино Висконти
1959 Гърбушкото Le bossu Анри Дьо Лагардер Андре Юнебел
1960 Завещанието на Орфей Le Testament d'Orphée Едип Жан Кокто
1960 Клевската принцеса La Princesse de Clèves Принц Клевски Жан Деланоа
1960 Капитан Фракас Le Capitaine Fracasse Барон де Сигоняк Пиер Гаспар-Юи
1962 Парижките потайности Les Mystères de Paris Маркиз Родолф де Самбрей Андре Юнебел
1962 Желязната маска Le Masque de fer Шарл д'Артанян Анри Декуен
1964 Фантомас Fantômas Фантомас, журналиста Фандор, лорд Шелтън Андре Юнебел
1965 Фантомас се развихря Fantômas se déchaîne Фантомас, журналиста Фандор,
професор Лефевр, маркиз де Растели
Андре Юнебел
1967 Фантомас срещу Скотланд Ярд Fantômas contre Scotland Yard Фантомас, журналиста Фандор,
Уолтър Браун, главар на банда
Андре Юнебел
1973/74 Жозеф Балзамо Joseph Balsamo Жозеф Балзамо Андре Юнебел
1980 Ужасните родители Les Parents terribles Жоржес Ив-Андре Юбер
1995 Клетниците Les Misérables Отец Мириел Клод Лелу

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране