Жан Маре
Жан-Алфрѐд-Вилѐн Марѐ (на френски: Jean Alfred Villain-Marais) е френски актьор, писател, скулптор, художник, каскадьор, протеже и дългогодишен участник във филмите на френския сценарист и режисьор Жан Кокто. Той е един от най-известните актьори във френското кино от 40-те и 50-те години на XX век. Снима се в над 70 филма. [1]
Жан Маре Jean Marais | |
френски актьор | |
Жан Маре (1947) | |
Роден |
11 декември 1913 г.
|
---|---|
Починал |
Кан, Франция |
Погребан | Франция |
Актьорска кариера | |
Активност | 1933-1996 |
Значими роли | Звярът/Принцът в „Красавицата и звярът“ (1946) Фантомас във „Фантомас“ (1964) |
Семейство | |
Съпруга | Мила Парели (1942-1944; развод) |
Партньор | Жан Кокто (1937-1963; смъртта на Кокто) |
Деца | 1 |
Подпис | |
Уебсайт | |
Жан Маре в Общомедия |
Биография
редактиранеКато дете мечтае да стане актьор, но на два пъти му е отказван прием в драматични училища. По време на Втората световна война работи в киното и на сцената. След като съюзниците си връщат Париж през август 1944 г., Маре се присъединява към Втора френска бронирана дивизия като шофьор на камион и превозва гориво и муниции до фронта.
От 1942 до 1944 г. е женен за актрисата Мила Парели.
Най-известни са ролите му в Красавицата и звярът (1946) и Орфей (1949), и двата режисирани от Жан Кокто. Маре играе едноименния герой във филма „Фантомас“ (1964) и всичките му продължения.
Маре е бисексуален. Негов спътник в живота е поетът и режисьор Жан Кокто,[2] с когото са заедно над 25 години, чак до смъртта на Кокто в края на 1963 г. Маре оставя на гроба му посланието „Аз не плача, Жан... Ще заспя. Заспивам, гледайки те, и ще умра, защото оттук нататък само мога да се преструвам на жив.“[3]
През 1963 г. Маре осиновява син на име Серж Айал (род. 1942 г., самоубил се през 2012 г.), чиято майка е негова приятелка.
Жан Маре умира на 84 години от сърдечно-съдови заболявания на 8 ноември 1998 г.
Избрана филмография
редактиранегодина | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
---|---|---|---|---|
1937 | Пламенни нощи | Nuits de feu | Марсел Л'Ербие | |
1941 | Павилионът гори | Le pavillon brûle | Даниел | Жак де Баронсели |
1943 | Вечното завръщане | L'Eternel retour | Патрис | Жан Деланоа |
1945 | Кармен | Carmen | Дон Хосе | Кристиан-Жак |
1946 | Красавицата и звярът | La Belle et la Bête | Авенан, Чудовище, Принц | Жан Кокто |
1947 | Руи Блаз | Ruy Blas | Руи Блаз и дон Сезар де Базан | Пиер Бийон |
1947 | Двуглавият орел | L’Aigle à deux têtes | Станислас | Жан Кокто |
1948 | Тайната на Майерлинг | Le Secret de Mayerling | Кронпринц Рудолф | Жан Деланоа |
1948 | Бурята вътре | |||
1949 | Орфей | Orphée | Орфей | Жан Кокто |
1955 | Граф Монте Кристо | Le comte de Monte Cristo | Едмон Дантес | Робер Верне |
1956 | Чудото на вълците | |||
1956 | Елена и мъжете | Elena et les hommes | Генерал Франсоа Ролан | Жан Реноар |
1957 | Бели нощи | Le Notti Bianche | Тенант | Лукино Висконти |
1959 | Гърбушкото | Le bossu | Анри Дьо Лагардер | Андре Юнебел |
1960 | Завещанието на Орфей | Le Testament d'Orphée | Едип | Жан Кокто |
1960 | Клевската принцеса | La Princesse de Clèves | Принц Клевски | Жан Деланоа |
1960 | Капитан Фракас | Le Capitaine Fracasse | Барон де Сигоняк | Пиер Гаспар-Юи |
1962 | Парижките потайности | Les Mystères de Paris | Маркиз Родолф де Самбрей | Андре Юнебел |
1962 | Желязната маска | Le Masque de fer | Шарл д'Артанян | Анри Декуен |
1964 | Фантомас | Fantômas | Фантомас, журналиста Фандор, лорд Шелтън | Андре Юнебел |
1965 | Фантомас се развихря | Fantômas se déchaîne | Фантомас, журналиста Фандор, професор Лефевр, маркиз де Растели |
Андре Юнебел |
1967 | Фантомас срещу Скотланд Ярд | Fantômas contre Scotland Yard | Фантомас, журналиста Фандор, Уолтър Браун, главар на банда |
Андре Юнебел |
1973/74 | Жозеф Балзамо | Joseph Balsamo | Жозеф Балзамо | Андре Юнебел |
1980 | Ужасните родители | Les Parents terribles | Жоржес | Ив-Андре Юбер |
1995 | Клетниците | Les Misérables | Отец Мириел | Клод Лелу |
Източници
редактиране- ↑ www.imdb.com
- ↑ Légendes d'Écran Noir: Jean Marais, архив на оригинала от 8 юли 2017, https://web.archive.org/web/20170708030302/http://www.ecrannoir.fr/stars/legendes/marais.htm, посетен на 8 август 2017
- ↑ eva.bg