Лукино Висконти
Лукино Висконти (на италиански: Luchino Visconti) (2 ноември 1906 г. – 17 март 1976 г.) е италиански филмов, театрален и оперен режисьор и сценарист.[1]
Лукино Висконти Luchino Visconti | |
италиански режисьор | |
Висконти, 1972 г. | |
Роден | Лукино Висконти ди Модроне
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Италия |
Националност | Италия |
Режисура | |
Активност | 1935–1976 |
Значими филми | „Гепардът“ „Роко и неговите братя“ „Залезът на боговете“ „Чувство (филм)“ „Натрапчивост“ „Невинният“ „Смърт във Венеция“ |
Оскари | номинация (1970) |
Награди на БАФТА | номинация (1972) |
Други награди | 1963 „Златна палма“ (Кан) 1965 „Златен лъв“ (Венеция) 1971 „Давид на Донатело“ 1973 „Давид на Донатело“ |
Семейство | |
Партньор | Хелмут Бергер |
Уебсайт | |
Лукино Висконти в Общомедия |
Произхождащ от знатен благороднически род и самият той носещ титлата граф, Висконти твори в периода на „златните години“ на европейското кино през 50-те и 60-те години на XX век, работейки с едни от най-големите европейски звезди, сред които София Лорен, Марчело Мастрояни, Ален Делон, Клаудия Кардинале и други. Името му остава в историята на световната кинематография като един от инициаторите на направлението Италиански неореализъм, както и с класически произведения от следващите му творчески периоди, като Роко и неговите братя (1960), Гепардът (1963), който е удостоен с награда „Златна палма“ на Фестивала в Кан и Смърт във Венеция (1971), получил специален приз отново на Фестивала в Кан. През своята кариера Висконти получава номинации за наградите Оскар и БАФТА.
Личен живот
редактиранеРоден е като Лукино Висконти ди Модроне на 2 ноември 1906 година в Милано, Италия.[2] Той е едно от седем деца на заможно семейство с аристократичен произход. Баща му Джузепе Висконти ди Модроне е херцог на Грацано.
Още в ранните си години Лукино е в досег с изкуствата, музиката и театъра. Той се среща с прославения композитор Джакомо Пучини, както и други видни представители на италианската култура като диригента Артуро Тосканини и поета Габриеле д'Анунцио.
Кариера
редактиранеФилмовата му кариера започва като асистент режисьор на Жан Реноар за филмите му Toni (1935) и Une partie de campagne (1936). Всичко това се случва благодарение на посредничеството на общата им приятелка Коко Шанел. След това Висконти заминава за кратко време в САЩ, където посещава Холивуд. При завръщането си в Италия той отново работи като асистент на Реноар за филма La Tosca (1939), продукция, която е прекъсната поради началото на Втората световна война и завършена по-късно от германския режисьор Карл Кох.
През 1943 година, в сътрудничество с Джани Пучини, Антонио Пиетранджели и Джузепе Де Сантис, Висконти написва сценария за първия си филм като режисьор – „Натрапчивост“ (1943), първият филм в течението на Италианския неореализъм и неофициална адаптация по романа на Джеймс Кейн „Пощальонът винаги звъни два пъти“.
Филмография
редактиранеРежисьор
редактиранегодина | филм | оригинално заглавие | бележки |
---|---|---|---|
1943 | Натрапчивост | Ossessione | |
1948 | Земята трепери | La terra trema | |
1951 | Най-красивата | Bellissima | |
1953 | Ние жените | Siamo donne (Anna Magnani) | сегмент: (Ана Маняни) |
1954 | Чувство | Senso | |
1957 | Бели нощи | Le Notti Bianche | награда „Сребърен лъв“ |
1960 | Роко и неговите братя | Rocco e i suoi fratelli | специална награда – Венеция |
1962 | Бокачо '70 | Boccaccio '70 (Il lavoro) | сегмент: (Работата) |
1963 | Гепардът | Il Gattopardo | награда „Златна палма“ |
1965 | Бледите звезди на Голямата мечка | Vaghe stelle dell'Orsa | награда „Златен лъв“ |
1967 | Чужденецът | Lo straniero | |
1967 | Вещиците | Le streghe (La strega bruciata viva) | сегмент: (Вещицата, изгорена жива) |
1969 | Залезът на боговете | La caduta degli dei | |
1971 | Смърт във Венеция | Morte a Venezia | специална награда – Кан |
1972 | Лудвиг | Ludwig | |
1974 | Семеен портрет в интериор | Gruppo di famiglia in un interno | |
1976 | Невинният | L'innocente |
Източници
редактиране- ↑ Luchino Visconti (1906–1976), IMDb.com.
- ↑ Биография на сайта luchinovisconti.net, архив на оригинала от 22 септември 2010, https://web.archive.org/web/20100922062059/http://www.luchinovisconti.net/visconti_pg/visconti_vita.htm, посетен на 2 ноември 2010