Джовани Бокачо

италиански писател

Джовани Бокачо е флорентински писател, поет и хуманист. Автор е на прочутия сборник с новели Декамерон (1353).

Джовани Бокачо
Giovanni Boccaccio
италиански писател
Гравюрен портрет на Джовани Бокачо от Рафаело Санцио Морген (1758-1833) по гравюрата на Винченцо Гозини, 1822
1822 г.
Роден
1313 г.
Починал
ПогребанИталия
Литература
Период1323 – 1373
Жанровепоезия, еротична литература
НаправлениеРанно Възраждане
Известни творбиДекамерон
ПовлиянДанте, Петрарка
Семейство
БащаБокачино да Челино
ПодписГерб на Бокачо
Уебсайт
Джовани Бокачо в Общомедия

Живот и творчество

редактиране

Джовани Бокачо се ражда на 16 юни 1313 г. вероятно в Черталдо и израства във Флоренция, но се формира като личност и творец през десетгодишния си престой в Неапол.

Младежки години

редактиране
 
Домът на Бокачо в Черталдо.

За ранните му години се знае твърде малко. Той е незаконен син на флорентийски търговец Бокачино ди Келино. Не е известно със сигурност дори коя е неговата майка – обедняла френска благородничка или икономката на баща му. Произхождащ от заможното търговско-занаятчийско съсловие на Флоренция, Бокачо има възможност да пътува, даже пребивава известно време в Париж.

Още в младежка възраст показва наклонност към поезията, но на десет години баща му го дава на обучение при един търговец, който се занимава с него цели шест години и въпреки това е принуден да го върне обратно при баща му заради неизкоренимото отвращение на младия Бокачо към търговския занаят. На Бокачо се налага още 8 години да се мъчи над търговските книги в Неапол, докато бащата окончателно не изгубва търпение и му позволява да изучава каноническото право. Едва след смъртта на бащата (1348), Бокачо получава възможност напълно да се отдаде на своята склонност към литературата.

Престой в Неапол

редактиране

През 1330 г. се установява в Неапол, по онова време столица на Неаполитанското кралство и утвърдено средище на активен просветен живот.

В пищния двор на Робер Анжуйски, крал на Неапол, където Бокачо се подвизава като млад поет, културата е издигната в култ. Монархът покровителства хората на изкуството и поощрява епикурейската атмосфера, в която творят. Около него са събрани изтъкнати учени, поети и философи. Тук Бокачо получава високо класическо образование. Именно в Неапол става известен поет и хуманист. Кралският библиотекар го провокира да изучи гръцката митология, друг учен го запознава с астрономията. С жажда чете древноримските класици.

 
„Бокачо чете от Декамерон на кралица Йоана Неаполитанска“ от Гюстав Вапер, преди 1849 г.

Пак в Неапол Бокачо изживява ред съдбоносни любовни връзки, като тази с незаконнородената дъщеря на самия крал, Мария Аквинска, която остава дама на сърцето му до края на неговия живот. Както и останалите двама основоположници на съвременните италиански език и култура, Данте и Петрарка (също тосканци и негови съвременници), Бокачо обезсмъртява любимата си в своето творчество: редом с Дантевата Беатриче и Лаура на Петрарка се появява Бокачовата мадона Фиамета (от fiammetta, пламъче на италиански).

За младия флорентинец Неапол е не само средище на духа и дворцовата култура. Пристанищният град се оказва и прозорец към авантюристичния свят на Средиземноморието – този на „Одисея“, „Енеида“, арабските търговци и пиратите. Бокачо с възторг слуша разкази за пътешествия, описания на екзотични нрави, запознава се с източните приказки и други разкази, които превръща в градиво за своите новели.

Завръщане във Флоренция

редактиране
 
„Шестима тоскански поети“ (Данте Алигиери, Франческо Петрарка, Гуидо Кавалканти, Джовани Бокачо, Чино да Пистоя и Гуитоне д'Арецо) на Джорджо Вазари, 1544 г.

Към 1340 г. по настояване на баща си придобилият самочувствие поет се завръща във Флоренция. Въпреки бащиното неодобрение, Бокачо не се захваща със семейните търговски дела, а продължава да се занимава с поезия и навлиза в политиката на родния си град.

Джовани Бокачо е първият хуманист на служба във Флорентинската република. Той дори става един от нейните най-авторитетни дипломати.

Голямо влияние върху живота и творчеството на Бокачо оказва голямата чумна епидемия във Флоренция през 1348 година. Именно от тази трагедия е вдъхновен обемистият сборник с новели Декамерон.

Влиянието на Петрарка

редактиране

През 50-те години на 14 век, под влияние на своя приятел и учител Петрарка, Бокачо се заема с мисията да наложи новата хуманистична култура. Дълги години той се занимава с научна дейност, преводи от гръцки и латински, коментари на античната митология и на Дантевата Божествена комедия, пише творби на латински.

Последни години

редактиране
 
Надгробната плоча на Бокачо.

В края на живота си Бокачо започва да придава по-голямо значение на вярата и на църковните обреди и тази набожност се забелязва в последните му писателски прояви. След смъртта му на 21 декември 1375 г., на неговия надгробен камък е сложен следния надпис: „Studium fuit alma poesis“. Интересно е да се отбележи, че на български се дава като превод „Усърдието поражда поезията“, което е твърде фриволно тълкуване на целия израз „Patria Certaldum, studium fuit alma poesis“, който, буквално преведен, звучи като „От рода Церталд, по призвание/занаят поет“. Въпреки очевидното несъответствие между оригиналния смисъл и „тълкуването“ му, „преводът“ „Усърдието поражда поезията“ се е наложил на български и присъства дори в „научни“ трудове и „учебни помагала“. Важно е да се знае, че в никой друг език няма подобно „тълкуване“ при „превода“.

Избрана библиография

редактиране
 
Приказки от Декамерон, 1906 г. от Джон Уилям Уотърхаус

По азбучен ред:

и др.

Външни препратки

редактиране