Шарл I дьо Бурбон

5-и херцог на Бурбон (1434), граф на Клермон ан Бовези (1424), херцог на Оверн, граф на Форез и на Л’Ил Журден, господар на Божоле, на Домб и на Комба

Шарл I дьо Бурбон (на френски: Charles I de Bourbon; * 1401; † 4 декември 1456, замък Мулан, Алие) е 5-и херцог на Бурбон (1434), граф на Клермон ан Бовези (1424), херцог на Оверн, граф на Форез и на Л’Ил Журден, господар на Божоле, на Домб и на Комбай. Бие се заедно с Жана д'Арк.

Шарл I Бурбон
5-и херцог Бурбон
Karel Bourb.jpg
Шарл I дьо Бурбон
Управление14341456 (Бурбон, Оверн, Форез, камерхер)
14241434 (Клермон)
НаследилЖан I дьо Бурбон
НаследникЖан II дьо Бурбон
Лични данни
Роден
1401 г.
Починал
4 декември 1456 г. (55 г.)
Семейство
ДинастияБурбони
БащаЖан I дьо Бурбон
МайкаМария I дьо Бери
БракАгнес Бургундска
ПотомциЖан II
Филип
Мария
Изабела
Шарл II
Луи
Пиер II
Катерина
Жана
Жан
Маргарита
Луи
Рено
Пиер
Жана
Сидона
Шарлота
Катерина
ГербArms of Charles de Bourbon.svg
Шарл I Бурбон в Общомедия

ПроизходРедактиране

Той е най-голям син на херцог Жан I дьо Бурбон (* март 1381, † 5 февруари 1434), 4-ти херцог на Бурбон от 1410 г., граф на Форез от 1417 г., граф на Клермон ан Бовези от 1404 г., херцог на Оверн и граф на Монпансие от 1416 г. военачалник, и на Мария I дьо Бери (* 1375, † юни 1434), херцогиня на Оверн и графиня на Монпансие от 1416 г., дъщеря на Жан, херцог на Бери.

Има една сестра и двама братя:

  • Изабела (* 1402/1403, † 1412)
  • Луи (* сл. 24 януари 1409, † 1412), граф на Форез
  • Луи I Добрия (* сл. 1412, † февруари 1486), граф на Монпансие от 1434 г.

Има и 4 полубратя и 2 полусестри от извънбрачни връзки на баща си.

УправлениеРедактиране

След като баща му е пленен в битката при Аженкур през 1415 г., херцогството попада под контрола на Регентски съвет. На 15-годишна възраст Шарл поема управлението. През 1424 г. той става граф на Клермон ан Бовези. След като Арманяките губят власт през 1418 г., властта във Франция е в ръцете на херцога на Бургундия Жан Безстрашни. Карл също е принуден да му се подчини и през 1425 г. се жени за дъщеря му Агнес.

Подобно на баща си Шарл I се оказва способен военачалник. През 1420 г. той е назначен за генерал-лейтенант на Лангедок и Гиен, където се бие успешно срещу граф дьо Фуа. Като част от тази кампания участва в залавянето на Aigues-Mortes, Beziers, Sommieres. През 1424 г. е генерал-лейтенант на Оверн, Форез, Божоле и Лион.

През 1429 г. Шарл I командва армия, сформирана в Блоа, за да облекчи обсадата на Орлеан. Въпреки това той е победен и ранен в битката на херингите на 12 февруари 1429 г., когато се опитва да превземе хранителния вагон на англичаните, командван от сър Джон Фастолф. През същата година той е един от командирите в Лоарската компания, участва в битките при Жаржо (12 юни), Манг (15 юни), Божанси (16 юни), Pate (18 юни). През септември той участва в неуспешната обсада на Париж, по-късно в обсадите на Сен Пиер льо Мот (4 ноември) и Шарите сюр Лоар (24 ноември - 25 декември 1429 г.).

По време на коронацията на 17 юли 1429 г. на Шарл VII, Графът на Клермон е един от шестте светски феодали, присъствали на нея. По време на церемонията той заменя Херцога на Нормандия. В същата година Шарл VII го назначава за губернатор на Ил дьо ФрансШампан и Бри.

През януари 1430 г. Шарл е разбит от английската армия под командването на сър Томас Кириел в битката при Клермон ан Бовези.

Като противник на кралския министър Жорж дьо Ла Тремол Шарл през 1432 г. участва в заговора против него.

На 5 януари 1434 г. в английски плен баща му Жан I, а през юли същата година умира и неговата майка. Така Шарл окончателно наследява херцогствата Бурбон и Оверн. В същата година кралят назначава Шарл за Велик ковчежник на Франция.

През 1439 – 1440 г., Шарл заедно с херцог Жан II дьо Алансон и дофина Луи ХI, използва нарастващото недоволство на младите дворяни от реформите на краля, възглавявайки въстание, известно като Прагерия. Въстанието е потушено, а Шарл губи своето положение при двора и няколко замъка и се усамотява в своите владения.Умира в своя замък Мулен от подагра през 1456 г.

Брак и потомствоРедактиране

 
Шарл I и съпругата му Агнес

17 септември 1425 за Агнес Бургундска (* 1407, † 1476), дъщеря на Жан Безстрашни, херцог на Бургундия, от която има:

Има няколко трима извънбрачни сина и четири извънбрачни дъщери:

  • Луи дьо Бурбон-Русийон († 1487), узаконен през 1463 г., граф на Русийон от 1465 г., адмирал на Франция от 1466 г.
  • Рено († 1483), епископ на Лаон от 1468 г., архиепископ на Нарбон от 1472 г.
  • Пиер († пр. 1492), господар на Боа
  • Жана; ∞ за Жан, господар на Фо
  • Сидона, господарка на Тисон; ∞ 1461 за Рене, господар на Бус
  • Шарлота († пр. 1489); ∞ 1488 за Одило дьо Серне
  • Катерина († сл. 1491), узаконена през 1452 г., игуменка в Saint-Clair-d'Aiguepe.

ИзточнициРедактиране

  • Pernoud, Régine, Marie-Véronique Clin, Prof. Jeremy duQuesnay Adams, and Bonnie Wheeler, Joan of Arc, (St. Martin's Press:New York, 1986)
  • Vaughan, Richard, Philip the Good, (The Boydell Press: London, 2004)
  • Семёнов И. С. Христианские династии Европы. Династии, сохранившие статус владетельных. Генеалогический справочник / Научный редактор Е. И. Куксина. Предисловие О. Н. Наумов. М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002. ISBN 5-224-02516-8
  • Устинов В. Г. Столетняя война и Войны Роз. М.: АСТ: Астрель, Хранитель, 2007. (Историческая библиотека). ISBN 978-5-17-042765-9

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Карл I де Бурбон“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​