Железница (община Кратово)

селище в Република Македония
(пренасочване от Железница (Община Кратово))
Вижте пояснителната страница за други значения на Железница.

Железница (на македонска литературна норма: Железница) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.

Железница
Железница
— село —
Входът на Железница.
Входът на Железница.
42.0843° с. ш. 22.1514° и. д.
Железница
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКратово
Надм. височина604 m
Население220 души (2002)
Пощенски код1360
Железница в Общомедия

География

редактиране

Железница е селце разположено е на около 3 км северозападно от Кратово. Средната му надморска височина е 604 м. Селото е в близост на главния път свързващ Кратово и Куманово.

Името си селото дължи на железните рудници разпространени в целия район и използвани от най-древни времена.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Железниче с 16 джизие ханета (домакинства).[1] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 5 джизие ханета в Железниче.[2]

В XIX век Железница е изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Желѣзница има 300 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Железница (Jeleznitza) има 240 българи екзархисти.[4]

Личности

редактиране
Родени в Железница
  •   Данчо, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[5]
  •   Тоне Железнички, деец на ВМОРО, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, с която отива на помощ на войводата Григор Манасиев и се сражава с войска в местността Петроко в Плавица. След въстанието участва в канал за пренос на оръжие и материали от България за Македония.[6]
  1. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
  2. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 221.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  5. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 56.