Железница (община Кратово)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Железница.
Железница (на македонска литературна норма: Железница) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.
| Железница Железница | |
| — село — | |
 Входът на Железница. | |
  Железница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Кратово |
| Надм. височина | 604 m |
| Население | 220 души (2002) |
| Пощенски код | 1360 |
| Железница в Общомедия | |
География
редактиранеЖелезница е селце разположено е на около 3 км северозападно от Кратово. Средната му надморска височина е 604 м. Селото е в близост на главния път свързващ Кратово и Куманово.
История
редактиранеИмето си селото дължи на железните рудници разпространени в целия район и използвани от най-древни времена.
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Железниче с 16 джизие ханета (домакинства).[1] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 5 джизие ханета в Железниче.[2]
В XIX век Железница е изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Желѣзница има 300 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Железница (Jeleznitza) има 240 българи екзархисти.[4]
Личности
редактиране- Родени в Железница
Данчо, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[5]- Тоне Железнички, деец на ВМОРО, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, с която отива на помощ на войводата Григор Манасиев и се сражава с войска в местността Петроко в Плавица. След въстанието участва в канал за пренос на оръжие и материали от България за Македония.[6]
Бележки
редактиране- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 221.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 56.