Уикипедия

Йордан Спасов (революционер)

български революционер
Вижте пояснителната страница за други личности с името Йордан Спасов.

Йордан Спасов е български хайдутин и революционер, кратовски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Йордан Спасов
български революционер
Четата на Спасов (в центъра)
Роден
1875 г.
Починал
25 юли 1908 г. (33 г.)
Йордан Спасов в Общомедия

Биография

редактиране
 
Кратовската чета на Йордан Спасов (в бяло) и битолската на Петър Юруков (в черно), 20 юни 1905 година.

Спасов е роден в 1875 година в щипското село Кнеже, което тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Остава без образование и става четник в хайдутската чета на Димо Дедото. С нея в 1895 година участва в Четническата акция на Македонския комитет. При разбиването на четата е заловен и заточен.[2]

Амнистиран, отново се захваща с революционна дейност и в 1900 година става четник в четата на Вътрешната организация, начело с Мирче Ацев.[1]

В 1904 година е отдельонен началник в четата на Атанас Бабата, която действа в Кратовско около месец.[3]

По-късно дълги години е войвода на ВМОРО в Кратовско.[1][4]

Съден е от войводски съд и убит в първите дни на Хуриета по обвинение и настояване от страна на Тодор Александров заедно със съименника си войвода Йордан Малкия.[9] Според Кръсто Лазаров Спасов е станал „жертва [на] някакво разногласие“.[3]

  •  
    Войводата е в средата, първият прав от ляво надясно е Евтим Михайлов от Злетово
  •  
  •  

Бележки

редактиране
  1. ↑ а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 153.
  2. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 434.
  3. ↑ а б Лазаров, Кръсто. Революционната дейност в Кумановско. Библиотека „Струмски“, 2015. ISBN 978-619-7212-02-0. с. 21.
  4. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
  5. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  6. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
  7. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
  8. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  9. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 202.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Йордан_Спасов_(революционер)&oldid=12563805“.