Отваря главното меню

Жермен дьо Фоа (1488-1538) - внучка, племенница и втора съпруга на арагонския крал Фернандо II Католик.

Жермен дьо Фоа
Germaine de Foix1.jpg
Лични данни
Родена
Починала
Предшествана от Изабела
Наследена от Изабела Португалска
Семейство
Династия Фоа
Баща Жан дьо Фоа
Майка Мария Орлеанска
Брак Фернандо II Католик
Йохан Бранденбург-Ансбахск
Герб Coat of Arms of Germanie of Foix after her second marriage.svg
Жермен дьо Фоа в Общомедия

ПроизходРедактиране

Баща ѝ е Жан дьо Фоа, граф д'Етамп, виконт Нарбон; майка и е Мария Орлеанска, сестра на Луи XII. Брат и е Гастон дьо Фоа, херцог дьо Немур, известен френски пълководец. Братовчедка на Анна Бретонска, съпруга на двама френски крале.

Наварско наследствоРедактиране

След смъртта на Карл Виански през 1461 г. неговият по-малък брат, Фернандо Католик, няма надежда да присъедини към своите владенията Навара, защото то преминава заедно с ръката на неговата сестра, Елинор към дом Фоа. През 1483 г. младият Франсоа Феб дьо Фоа е отровен, и неговият чичо Жан дьо Фоа обявява себе си за наследник на наварската корона. В страната избухва гражданска война.

Фернандо Католик след смъртта на съпругата си Исабела I Кастилска (през 1504 г.), решава да се възползва от конфликта и се договаря с френския крал Луи за брак с Жермен дьо Фоа, която се пада на краля на Франция родна племенница, а на Фернандо – внучка (той е брат на нейната баба). Според условията на договора, сключен в Блоа, в случай на раждане от Жермен на наследник от мъжки пол, френският крал Луи ХІІ отстъпва своите (доста призрачни) права над Неаполитанско кралство и Йерусалимско кралство[1]. Предбрачният договор е оформен в замъка Блоа на 19 октомври 1505 година.

Фернандо се надява на раждането на наследник и редовно изпълнява с брачните си задължения, обаче единственият син на Жермен, Хуан Жиронски, умира няколко часа след раждането. Ако това не е станало така, Хуан като наследник от мъжки пол, би наследил арагонската корона, която Фернандо не е искал да отстъпва на нелюбимия си зет Филип Красиви. В този случай би се избегнало обединението на Кастилия и Арагон в единно Испанско кралство[2].

През 1512 г., с клевета постига отлъчване на наварския крал Жан от църквата и прикривайки се зад правата на Жермен за наследяване на Навара, Фернандо анексира част от Навара, разположена на юг от Пиренеите. Парадоксът се състои в това, че правата на Жермен са били мотивирани именно с невъзможността за наследяването на наварската корона по женска линия (салически закон).

Втори и трети бракРедактиране

След смъртта на Фернандо, в Испания пристига новият крал – негов 17-годишен внук Карлос. В чест на своята 29-годишна „баба“, Жермен дьо Фоа, той организира турнири и тържества. Съвременниците отбелязват, че двамата добре си допадат един с друг. Когато Жермен ражда дъщеря Изабела, се разпространяват слухове, че нейният баща – е младия крал[3][4].

За избягване на скандала Карлос бърза да намери на вдовстващата кралица съпруг. Изборът пада на маркграф Йохан Бранденбург-Ансбахск. След сключването на брака (юни 1519 г.), младоженците се преместват от Барселона във Валенсия като наместници на земите на Валенсийската корона. Там Жермен жестоко подавя Братското въстание на каталонците; от нейната ръка са подписани десетки смъртни присъди.

След смъртта на съпруга си през 1525 година, Жермен встъпва в трети (също бездетен) брак с Фернандо Арагонски (1488–1550), херцог на Калабрия , който е най-възрастният син на неаполитанския крал Федериго, който в това време сменя на престола Фернандо Католик.

БележкиРедактиране

  1. Frederic J. Baumgartner.
  2. Terence Alan Morris.
  3. Wim Blockmans.
  4. Manuel Fernández Álvarez.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Жермена де Фуа“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.