Калабрия
Кала́брия (на италиански: Calabria, на местен диалект: Calàbria, на гръцки: Καλαβρία, на грико: Calavrìa, Калаври́я; старо латинско име: Bruttium, Брутциум) e административен регион в Южна Италия с население – 2 009 124 жители (2008). Граничи на север с регион Апулия, на запад с Тиренското море, на изток и на юг с Йонийското море. Месинският пролив отделя региона от Сицилия.
Калабрия Calabria | |
---|---|
регион в Италия | |
![]() | |
Страна | ![]() |
Зона | Южна Италия |
Главен град | Катандзаро |
Площ | 15 082 km² |
Население | 2 009 252 души (2009) 133 души/km² |
Провинции | Вибо Валентия Катандзаро Козенца Кротоне Реджо Калабрия |
Президент | Джузепе Скопелити (НС) |
Официален сайт | www.regione.calabria.it |
Калабрия в Общомедия |
ИсторияРедактиране
Първите останки на човешка дейност са през Палеолита. През 3 хилядолетие или през 2 хилядолетие пр.н.е. в района идват някои италийски племена. В южната част на Калабрия се установяват Брутиите, и на северната и́ част Луканите.[1]
През 8 век пр.н.е. идват в калабрийските брегове първите гръцки колонизатори, които започват да създават градове, и наричат тези колонии „Магна Греция“. Най-важните гръцки градове са били Регион (гръцко име: Ρέγιον, латинско име: Rhegium, днес Реджо Калабрия) и Локрои Епизефириои (гръцко име: Λοκροὶ Επιζεφύριοι, латинско име: Locri Epizephirii, днес Локри) на юг, а Кротон (гръцко име: Κρότων, латинско име: Kroton, днес Кротоне) и Сибарис (гръцко име: Σύβαρις, латинско име: Sybaris) на север.
Всеки гръцки град е бил независим е често те са водели борби със съседните колонии. Затова северните колонии се превземат от луканите през 4 век пр.н.е., а през 3 век пр.н.е. целият регион се превзема от римляните. През римското управление калабрийският полуостров е наречен Брутциум (Bruttium, от името на племето Брутии), а името Калабрия показва днешния регион Пулия. Административен център на римския регион е бил град Региум (Реджо Калабрия), където още се говорел на гръцки.
Карта, показваща че Калабрия се е наричала Бритиус, а всъщност КАЛБРИЯ е тока на ботуша – Calabria[2]
След падането на римската империя районът е разорен от готските нашествия и на следващите византийско-готски войни (535 – 553 г.). Под византийското управление районът е включен в сицилианската тема (една от административните деления на византийската империя. След лангобардския нахлуване, Калабрия остава византийска и добива съвременното си името, когато Сицилия е превзета от арабите през 8 век (нова „тема на Калабрия“). Заради заплахата на арабските разбойници, главните градове на бреговете са напуснати (освен Региум) и хората търсят подслон на планините, където създават много малки селища, които могат да се защитават лесно. Икономика на района влиза в криза.
През цялото Средновековие, Калабрия често променят управлението си: през 1061 г. нормадците, през 1443 г. французите и през 1465 г. испанците. Калабрия става част на неаполитанското кралство. След наполеоновия период регионът участва Кралството на двете Сицилии.
След италианското движение за независимостта, Рисорджименто (някои битки на Джузепе Гарибалди се водят в Калабрия), регионът участва италианското кралство в 1861 г. В 28 декември 1908 г. град Реджо Калабрия и южната част на региона са унищожени от меснинското земетресение. След втората световна война регионът участва италианската република.
ГеографияРедактиране
Регион Калабрия е върха на ботуша, т.е. южния край на Апенинския полуостров, който носи названието полуостров Калабрия. Граничи на запад с Тиренско море, на североизток със залива Таранто, на изток с Йонийско море, и на югозапад Месинският пролив я отделя от остров Сицилия с минимална ширина 3,2 km. Дължина на полуостров Калабрия около 250 km, ширина от 40 до 100 km
Заливите в Калабрия са:
- Залив Сибари, пред равнина на Сибари, част на di тарантския залив;
- Залив Джоя Тауро, на тиренския бряг.
- Залив Поликастро, на тиренския бряг, (и в Кампания и Базиликата)
- Залив Сант'Еуфемия, на тиренския бряг;
- Залив Скуилаче, на йонийския бряг;
Има и два малки острова, на тиренския бряг:
- Дино, пред селото Прая а Маре;
- Чирела, пред селото Чирела, в община Диаманте.
49,2% на калабрийската територия е хълмиста и планинска. Планините (41,7% на територията) са:
- Южната част на Масив Полино (Massiccio del Pollino), на северната граница с Базиликата.
- Орсомарсо (Orsomarso) и Крайбрежната верига (Catena Costiera) на северозапад, в провинция Козенца;
- Сила (Sila), широко плато от Козенца до Катандзаро;
- Сере калабрези (Serre Calabresi), група планини, която се простират от Катандзаро до Вибо Валентия, чийто най-висок връх е Пекораро (1.420 м);
- Аспромонте (Aspromonte), планинска верига в южния район, с най-високия връх на региона Монталто (друго име: Кокуца – 1.955 м).
Равнините са малки (9% на територията). Най-важните са (от север):
- на тиренския бряг:
- Равнина Скалеа,
- Равнина Сант'Еуфемия,
- Равнина Джоя Тауро (най-широка)
- на йонийския бряг:
ХидрографияРедактиране
Калабрийските реки са особено малки, с нередовно течение през годината, тъй като калабрийският полуостров е много тесен и планините се намират близо до морето. Най-дългите реки са Крати (Crati) и Нето (Neto), които се вливат в Йонийското море. Вливат се в Йонийското море и по-малките реки Трионто (Trionto), Тачина (Tacina) и Кораче (Corace); Тези реки и Нето извират от платото Сила. От платото Сила извират и реките Амато (Amato), Муконе (Mucone) и Савуто (Savuto), които се вливат в Тиренското море. Река Лао (Lao) извира от Масива Полино и се тече към тиренския бряг. Другите реки са много къси и течението им е много нередовно.
Има и много язовири, особено на платото Сила. Най-важните са Амполино (Ampollino), Арво (Arvo), Чечита (Cecita) и Анджитола (Angitola).
КлиматРедактиране
Калабрийският климат е особено средиземноморски. Йонийският бряг е по-сух и по-неплодороден от тирениския. На бреговете температура не е по-ниска от 10 градуса през зимата и по-висока от 40 °C през лятото. Във вътрешните планини райони климатът е планиниски, зимата е студена и снежна и лятото е прохладно.
Административно делениеРедактиране
Регионът се поделя на 5 провинции и 409 общини.
Провинция | Площ (км²) |
Население (души) |
Гъстота (души./км²) |
Общини (№) |
|
|
|
| |
|
|
|
|
|
НаселениеРедактиране
Населението на региона е 2 009 124 души през 2006 г., от което 51.242 са чужденци (1,3%)[3]. Провинция Козенца е най-широка, а провинция Реджо Калабрия е най-населена.
Това е таблица с населението на главните общини на Калабрия [4]:
Община | Провинция | Жители (2008) | |
---|---|---|---|
1 | Реджо Калабрия | RC | 186.333 |
2 | Катандзаро | CZ | 93.403 |
3 | Ламеция Терме | CZ | 70.968 |
4 | Козенца | CS | 69.632 |
5 | Кротоне | KR | 61.341 |
6 | Кориляно Калабро | CS | 40.211 |
7 | Росано | CS | 38.045 |
8 | Ренде | CS | 35.281 |
9 | Вибо Валентия | VV | 33.748 |
Езикови малцинстваРедактиране
В калабрийската територия се намират някои езикови малцинства:
- Албанското общество в 33 общини в провинциите Катандзаро, Козенца и Кротоне
- Окситанското общество в селото Гуардия Пиемонтезе
- Гръцкото общество в няколко общини на провинция Реджо Калабрия, където се говори особен диалект на гръцкия език, наречен грико.
ИкономикаРедактиране
Градът с най-високия БВП на човек е Катандзаро, а най-„беден“ е Кротоне[5]. Земеделието е много развито, особено отглеждането на маслини (втори регион в Италия по маслинено производство, след Пулия) на лози и на цитрусови плодове. Най-важният земеделски търг се намира в Катандзаро. Отглеждат се и овци и кози в планинските райони и риболовът е много развит.
В районите около Кротоне, Вибо Валентия и Реджо Калабрия се намират петрохимически, механически и химически заводи. Летният туризъм е много важен, особено на йонийския бряг в провинция Катандзаро, в провинция Вибо Валентия и на тиренския бряг в провинция Реджо Калабрия и провинция Козенца. Зимният туризъм е развит на платото Сила.
Икономически данниРедактиране
Това е таблица с регионалния брутен вътрешен продукт и БВП на човек[6] за Калабрия от 2000 до 2006 г.:
2000 | 2001 | 2002 | 2003 | 2004 | 2005 | 2006 | |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Брутен вътрешен продукт (милиона Евро) |
26.344,4 | 27.680 | 28.574,7 | 29.685,4 | 31.073,3 | 31.616,7 | 32.507,7 |
БВП на човек (Евро) |
13.019,9 | 13.742,4 | 14.226,9 | 14.773,2 | 15.457 | 15.754,8 | 16.244,1 |
Това е таблица с БВП[6] на Калабрия през 2006 г., разделен според главните икономически дейности:
Икономически дейности | БВП (милиона Евро) | % от регионалния БВП | % от италианския БВП |
Земеделие и риболов | € 1.341,2 | 4,13% | 1,84% |
Промишленост | € 2.851,8 | 8,77% | 18,30% |
Строителство | € 2.013,3 | 6,19% | 5,41% |
Търговия, туризъм, транспорт и комуникация | € 6.301,6 | 19,39% | 20,54% |
Финансово посредничество, дейности за недвижими имоти | € 6.856,6 | 21,09% | 24,17% |
Други служби | € 9.408,7 | 28,94% | 18,97% |
ДДС и косвени данъци | € 3.734,5 | 11,49% | 10,76% |
Общ БВП на Калабрия | € 32.507,7 |
Това е таблица с годишния БВП на човек за всяка калабрийска провинция през 2006 г.:
Провинция | Годишен БВП на човек (Евро)[5] |
---|---|
Катандзаро | 16.321 |
Козенца | 15.790 |
Реджо Калабрия | 14.902 |
Вибо Валентия | 14.331 |
Кротоне | 12.192 |
Побратимени градовеРедактиране
ГалерияРедактиране
Църква на брега в селище Тропеа
Селище Шила със замък
Калабрия от Сицилия, в месинския пролив
Външни препраткиРедактиране
- ((it)) Официален сайт на региона
- ((it)) Туристически портал на Калабрия
- ((it)) Карта на Калабрия
ИзточнициРедактиране
- ↑ Италийските племена в древна Италия
- ↑ Calabria
- ↑ demo.istat.it Преброяване от 2006, Istat
- ↑ данни на Istat в 2007 г.
- ↑ а б La ricchezza dei Comuni
- ↑ а б Данни Istat – Регионални таблици