Калабрия
Кала́брия (на италиански: Calabria, на местен диалект: Calàbria, на гръцки: Καλαβρία, на грико: Calavrìa, Калаври́я; старо латинско име: Bruttium, Брутциум) e административен регион в Южна Италия с население – 2 009 124 жители (2008). Месинският пролив отделя региона от Сицилия (с минимална ширина 3,2 км.) На запад граничи с Тиренското море, на изток и на юг - с Йонийското море. Граничи на север с регион Апулия (който в миналото също е бил наричан Калабрия, докато по същото време сегашните земи на Калабрия са познати като Бритиус).[1]
Калабрия Calabria | |
регион в Италия | |
Местоположение на Калабрия в Италия | |
Страна | Италия |
---|---|
Зона | Южна Италия |
Главен град | Катандзаро |
Площ | 15 082 km² |
Население | 2 009 252 души (2009) 133 души/km² |
Провинции | Вибо Валентия Катандзаро Козенца Кротоне Реджо Калабрия |
Президент | Джузепе Скопелити (НС) |
Официален сайт | www.regione.calabria.it |
Калабрия в Общомедия |
История
редактиранеНай-ранните останки от човешка дейност в областта са от епохата на Палеолита.
През 3 хилядолетие или през 2 хилядолетие пр.н.е. в района идват някои италийски племена. В южната част на Калабрия се установяват брутиите, и в северната и́ част - луканите.[2]
През 8 век пр.н.е. местните крайбрежни зони са предмет на колонизация от древногръцки заселници, които основават редица полиси, част от колониите, известни като „Магна Греция“. Сред тях са Регион (гръцко име: Ρέγιον, латинско име: Rhegium, днес Реджо Калабрия) и Локрои Епизефириои (гръцко име: Λοκροὶ Επιζεφύριοι, латинско име: Locri Epizephirii, днес Локри) - на юг, както и Кротон (гръцко име: Κρότων, латинско име: Kroton, днес Кротоне) и Сибарис (гръцко име: Σύβαρις, латинско име: Sybaris) - на север.
Липсата на единство и разбирателство, между гръцките колонии води до чести войни помежду им и до постепенното им завземане от страна на италийците - северните колонии са завладени от луканите през 4 век пр.н.е., а през 3 век пр.н.е. целият регион попада под властта на римляните. Те наричат Калабрийския полуостров Брутиум (Bruttium, от името на племето брутии). Административен център на областта става гръцкоезичният Региум (сега - Реджо Калабрия).
В епохата на разпада на Римската империя районът е разорен от готските нашествия, а впоследствие е засегнат и от Византийско-готски войни (535 – 553 г.). Под византийското управление районът е включен в състава на тема Сицилия.
При нашествията на лонгобардите в Италия, Калабрия (вече под съвременното си име) остава византийска и когато Сицилия е превзета от арабите през 8 век, на тази територия е сформирана нова тема - Калабрия, но скоро икономиката й изпада в тежка криза. За да се защити от нападенията на мюсюлманите, по-голямата част от градското население се преселва в планините. Там то създава множество малки селища, а от големите градове по крайбрежията значително население запазва само Региум.
През цялото Средновековие, Калабрия е оспорвана между различни регионални сили, които се редуват да я управляват. През 1061 г. я превземат норманите, през 1443 г. - французите, през 1465 г. - испанците.
Впоследствие Калабрия става част на Неаполитанското кралство и от Кралството на двете Сицилии.
В началото на 19. век е за известно време под френска власт - при опита на император Наполеон Бонапарт да създаде обединено Италианско кралство.
В епохата Рисорджименто някои битки на Джузепе Гарибалди се водят в Калабрия; регионът е включен в новото единно Кралство Италия през 1861 г.
На 28 декември 1908 г. град Реджо Калабрия и южната част на региона са унищожени от Месинското земетресение.
След Втората световна война регион Калабрия е един от регионите на Италианската република (съвременната държава Италия).
География
редактиранеРегион Калабрия съвпада териториално с полуостров Калабрия, известен като Върхът на Ботуша (под Ботуш се разбира Апенинския полуостров, чиято форма е подобна на тази на обувката ботуш, както и изцяло се намиращата се на този полуостров континентална част на Италия - върхът е мястото, в което се побират пръстите на крака - носът на обувката). Дължината на полуостров Калабрия е около 250 км., ширината - от 40 до 100 км.
Заливите в Калабрия (често наречени на селища със съответното име) са:
- Сибари, част от Тарентския залив; свързан с историята на разрушения град Сибарис.
- Джоя Тауро, морски курорт на брега на Тиренско море.
- Поликастро, на тиренския бряг, (отчасти се простира и в Кампания и Базиликата)
- Сант'Еуфемия, на тиренския бряг;
- Скуилаче, на брега на Йонийско море;
Има и два малки острова, на тиренския бряг:
- Дино, срещу градчето Прая а Маре;
- Чирела, срещу едноименното селище, в община Диаманте.
49,2% на калабрийската територия е хълмиста и планинска. Планините (41,7% на територията) са:
- Южната част на Масив Полино (Massiccio del Pollino), на северната граница с Базиликата.
- Орсомарсо (Orsomarso) и Крайбрежната верига (Catena Costiera) на северозапад, в провинция Козенца;
- Сила (Sila), широко плато от Козенца до Катандзаро;
- Сере Калабрези (Serre Calabresi), група планини, която се простират от Катандзаро до Вибо Валентия, чийто най-висок връх е Пекораро (1.420 м);
- Аспромонте (Aspromonte), планинска верига в южния район, с най-високия връх на региона Монталто (друго име: Кокуца – 1.955 м).
Равнините са малки (9% на територията). Най-важните са (често свързани с местните заливи):
- на тиренския бряг:
- Скалеа,
- Сант'Еуфемия,
- Джоя Тауро (най-широка)
- на йонийския бряг:
- Равнина Сибари,
- Кротонска равнина
- Локри.
Хидрография
редактиранеКалабрийските реки са особено малки, с нередовно течение през годината, тъй като Калабрийският полуостров е много тесен и планините се намират близо до моретата. Най-дългите реки са Крати (Crati) и Нето (Neto), които, както и по-малките реки Трионто (Trionto), Тачина (Tacina) и Кораче (Corace), се вливат в Йонийско море. Други по-значителни реки са Амато (Amato), Муконе (Mucone) и Савуто (Savuto), които се вливат в Тиренското море. Всички тези реки, освен Крати, извират от платото Сила. Река Лао (Lao) извира от Масива Полино и тече към тиренския бряг. Другите реки са много къси и течението им е много нередовно. Същевременно в регион Калабрия има много язовири, особено на платото Сила. Най-важните са Амполино (Ampollino), Арво (Arvo), Чечита (Cecita) и Анджитола (Angitola).
Климат
редактиранеКалабрийският климат е подчертано средиземноморски. Йонийският бряг е по-сух и по-неплодороден от тирениския. На бреговете температура не е по-ниска от 10 °C през зимата и не е по-висока от 40 °C през лятото. Във вътрешните планини райони климатът е планински, зимата е студена и снежна, а лятото е прохладно.
Административно деление
редактиранеРегионът се поделя на 5 провинции и 409 общини.
Провинция | Площ (км²) |
Население (души) |
Гъстота (души./км²) |
Общини (№) |
|
|
|
| |
|
|
|
|
|
Население
редактиранеНаселението на региона е 2 009 124 души през 2006 г., от което 51.242 са чужденци (1,3%)[3]. Провинция Козенца е най-широка, а провинция Реджо Калабрия е най-населена. Населението на главните общини на Калабрия е [4]:
Община | Провинция | Жители (2008) | |
---|---|---|---|
1 | Реджо Калабрия | RC | 186.333 |
2 | Катандзаро | CZ | 93.403 |
3 | Ламеция Терме | CZ | 70.968 |
4 | Козенца | CS | 69.632 |
5 | Кротоне | KR | 61.341 |
6 | Кориляно Калабро | CS | 40.211 |
7 | Росано | CS | 38.045 |
8 | Ренде | CS | 35.281 |
9 | Вибо Валентия | VV | 33.748 |
Езикови малцинства
редактиранеВ регион Калабрия съществуват някои езикови малцинства:
- Албанското общество в 33 общини в провинциите Катандзаро, Козенца и Кротоне
- Окситанското общество в селото Гуардия Пиемонтезе
- Гръцкото общество в няколко общини на провинция Реджо Калабрия, където се говори особен диалект на гръцкия език, наречен грико.
Икономика
редактиранеГрадът с най-високия БВП на човек е Катандзаро, а с най-нисък - Кротоне[5].
Земеделието в Калабрия е силно развито, особено - отглеждането на маслини (на второ място в Италия по маслинено производство, след Пулия), на лозя и на цитрусови плодове. Най-важният земеделски търг се намира в Катандзаро.
Отглеждат се и овце и кози в планинските райони. Риболовът е много силно развит.
В районите около Кротоне, Вибо Валентия и Реджо Калабрия се намират нефтохимически, машиностроителни и химически заводи.
Летният туризъм е много важен отрасъл, особено на йонийския бряг - в провинция Катандзаро, в провинция Вибо Валентия и на тиренския бряг - в провинция Реджо Калабрия и провинция Козенца. Зимният туризъм е развит на платото Сила.
Икономически данни
редактиранеТова е таблица с регионалния брутен вътрешен продукт и БВП на човек[6] за Калабрия от 2000 до 2006 г.:
2000 | 2001 | 2002 | 2003 | 2004 | 2005 | 2006 | |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Брутен вътрешен продукт (милиона Евро) |
26.344,4 | 27.680 | 28.574,7 | 29.685,4 | 31.073,3 | 31.616,7 | 32.507,7 |
БВП на човек (Евро) |
13.019,9 | 13.742,4 | 14.226,9 | 14.773,2 | 15.457 | 15.754,8 | 16.244,1 |
Това е таблица с БВП[6] на Калабрия през 2006 г., разделен според главните икономически дейности:
Икономически дейности | БВП (милиона Евро) | % от регионалния БВП | % от италианския БВП |
Земеделие и риболов | € 1.341,2 | 4,13% | 1,84% |
Промишленост | € 2.851,8 | 8,77% | 18,30% |
Строителство | € 2.013,3 | 6,19% | 5,41% |
Търговия, туризъм, транспорт и комуникация | € 6.301,6 | 19,39% | 20,54% |
Финансово посредничество, дейности за недвижими имоти | € 6.856,6 | 21,09% | 24,17% |
Други служби | € 9.408,7 | 28,94% | 18,97% |
ДДС и косвени данъци | € 3.734,5 | 11,49% | 10,76% |
Общ БВП на Калабрия | € 32.507,7 |
Това е таблица с годишния БВП на човек за всяка калабрийска провинция през 2006 г.:
Провинция | Годишен БВП на човек (Евро)[5] |
---|---|
Катандзаро | 16.321 |
Козенца | 15.790 |
Реджо Калабрия | 14.902 |
Вибо Валентия | 14.331 |
Кротоне | 12.192 |
Побратимени градове
редактиранеГалерия
редактиране-
Църква на брега на курорта Тропеа
-
Селище Пентедатило
-
Калабрия от Сицилия, в Месинския пролив
Външни препратки
редактиране- ((it)) Официален сайт на региона
- ((it)) Туристически портал на Калабрия
- ((it)) Карта на Калабрия Архив на оригинала от 2006-07-25 в Wayback Machine.
Източници
редактиране- ↑ Calabria
- ↑ Италийските племена в древна Италия
- ↑ demo.istat.it Преброяване от 2006, Istat
- ↑ данни на Istat в 2007 г.
- ↑ а б La ricchezza dei Comuni // Архивиран от оригинала на 2008-09-24. Посетен на 2010-02-09.
- ↑ а б Данни Istat – Регионални таблици // Архивиран от оригинала на 2018-12-26. Посетен на 2010-02-09.