Луи XII (на френски: Louis XII de France; * 27 юни 1462; † 1 януари 1515) е крал на Франция в периода 7 април 1498 – 1 януари 1515 от Орлеанския клон на династията Валоа. Основно събитие по време на неговото управление са войните, които Франция води на територията на Италия.

Луи XII
Louis XII
крал на Франция

Роден
Починал
1 януари 1515 г. (52 г.)
Погребан Сен Дени, Сен Дени, Франция

Религия Католическа църква
Управление
Период 1498 – 1515
Коронация 1498 г.
Предшественик Шарл VIII Red crown.png
Наследник Франсоа I Red crown.png
Royal Coat of Arms of Valois France.svg
Семейство
Род Валоа
Баща Шарл Орлеански
Майка Мария Клевска
Съпруга Жана Френска (8 септември 1476 – 7 декември 1498)
Анна Бретанска (8 януари 1499 – 9 януари 1514)
Мария Тюдор (9 октомври 1514 – 1 януари 1515)
Деца Клод Френска
Рене Френска
Луи XII в Общомедия

Произход и ранни годиниРедактиране

Луи XII е роден на 27 юни 1462 г. в замъка Блоа. Той е син на Шарл Орлеански и Мария Клевска. Правнук е на крал Шарл V.

Останал без баща на 3-годишна възраст, Луи е взет под настойничество от Луи XI, който е доста суров с него. През 1476 г. настойникът му го принуждава да се ожени за неговата дъщеря, Жана Френска, която е недъгава и вероятно стерилна, с надеждата, че невъзможността да имат потомство ще провокира отстраняването на Орлеанския род, който непрекъснато е заплаха за старшата линия на династията Капетинги.

Крал на Франция (1498 – 1515)Редактиране

Начало на управлението. Популярни реформиРедактиране

 
Луи XII беседва с Ана Бретанска

След Шарл VIII (всички негови деца умират), Луи встъпва на престола през 1498 г. и към всички свои предишни врагове се отнася милостиво, забравяйки нанесените му оскърбления. „Кралят на Франция, – казвал Луи, – е забравил обидите, нанесени на херцога на Орлеан“ (на френски: Le roi de France a oublié les injures du duc d’Orléans).

За да задържи за Франция Бретон, Луи се жени за Ана Бретанска, вдовицата на Шарл VIII. Преди това Луи XII се освобождава от първия си брак с Жана Френска, чрез анулирането му от папа Александър VI, с мотива, че не е консумиран. Нещо, което впрочем Жана Френска отрича на процеса, като заявява, че „макар добре да знае, че не е нито толкова хубава, нито толкова добре сложена като другите жени“ („bien qu'elle sache très bien qu'elle n'est ni aussi jolie ni aussi bien faite que les autres femmes“), нейният брак независимо от всичко е консумиран.

Луи XII е наречен „Баща на народа“, защото отменя правото на дар при възкачване на трона, намалява данъците, реформира правосъдието, създава Нормандския и Прованския парламент и заповядва обичаите да се изложат писмено. Подтиква развитието на търговията, покровителства филологическите изследвания, архитектурата и изкуствата, за което свидетелства изграждането на Съдебната палата в Руан, „Отел дьо Клюни“ в Париж и гробницата на кардинал Д'Амбоаз.

Италиански войниРедактиране

Основна статия: Италиански войни

Първи успехиРедактиране

Външната политика на Луи ХІІ довежда до ред нещастни войни. Той е внук на Валентина Висконти, затова предявява претенции към Миланското херцогство, продължавайки по примера на Шарл VIII да мисли за завоюване и на Кралство Неапол. На негова страна са папата, френското дворянство, Хенри VII Английски и император Максимилиан І. С опитни пълководци Луи се придвижва към Италия, преминава през Алпите (юли 1499) и на 14 септември завзема Милано. Миланци въстанат, но Луи ги усмирява, вземайки в плен Лудовико Моро.

През 1500 година Луи сключва в Гренада съюз с Фернандо II Католика, поделяйки си с него Неаполитанското кралство. Кралят на Неапол Федерико I е взет в плен (1501).

Френско-испанска войнаРедактиране

 
Тържественото влизане на Луи XII в Генуа

За управител на завзетите части Луи назначава Арманяк, който влиза в спор за две области с испанския пълководец Гонсалво. Започва война между Франция и Испания на италианска територия. Гонсалво удържа победа над французите и швейцарските наемни войски при Чериньола (1503); Друг испански пълководец Андрада разбива френската войска при Семинара. Самият Луи е разбит при Гариляно и сключва с Изабела и Фердинанд договор, съгласно който се отказва от претенциите си за Неапол (1504).

Борба с Венеция и папствотоРедактиране

Луи насочва усилията си към поддържане и разширяване на властта си в Северна Италия, усмирява Генуа (1507) и се присъединява към Камбрийската лига против Венеция (Максимилиан I, папа Юлий II, Фердинанд II Арагонски; 1509). Юлий II, желаейки да изтласка французите от Италия, се противопоставя на Луи и сключва против Франция „Свещена лига“. Свиканият от Луи в Тур (1510) събор на духовенството решава да се защитават правата на Галиканската църква, и позволява на краля да отразява нападенията на папата и одобрява намерението на Луи да свика Вселенски събор в Пиза.

Крах на плановете на Луи ХІІРедактиране

От 1512 година войната в Италия приема неблагоприятен обрат за Луи ХІІ: войските му търпят поражения. Милано се изплъзва от ръцете му, като за херцог на Милано е провъзгласен Масимилиано Сфорца. През 1513 година френските войски претърпяват тежко поражение. Френската хазна вече е опразнена. След дълги преговори Луи сключва мир през август 1514 година с кралете на Англия и Испания.

Последни годиниРедактиране

Съпругата му Анна умира от нефрит на 9 януари 1514 г. в замъка в Блоа. На 9 октомври същата година 52-годишния крал сключва брак в Абвил с 18-годишната Мария Тюдор, дъщеря на английския крал Хенри VII Тюдор и на съпругата му Елизабет Йоркска. Въпреки двата си предходни брака Луи XII все още няма мъжки наследник и силно се надява, че Мария ще роди следващия френския крал. Три месеца след сватбата обаче, на 1 януари 1515 г., френският крал умира без да остави мъжки наследници. Крал на Франция става неговият братовчед и зет Франсоа I.


 
Надгробна статуя на Луи ХІІ в Сен Дени

ДецаРедактиране

От втория брак с Анна Бретанска има две дъщери и още няколко деца, починали малки:

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Bernard Quilliet, Louis XII, père du peuple, Paris, Fayard, 1986.
  • Frederic J. Baumgartner, Louis XII, New York, St. Martin's Press, 1996, xiii + 319;
  • Philippe Contamine et Jean Guillaume (dir.), Louis XII en Milanais, Actes du 41e colloque international d'études humanistes (30 juin – 3 juillet 1998), Paris, Honoré Champion, 2003;
  • Laurent Avezou, „ Louis XII. Père du peuple : grandeur et décadence d'un mythe politique, du xvie au xixe siècle “, in Revue historique, 2003 / 1, 625, 95 – 125;
  • Nicole Hochner, Louis XII : Les dérèglements de l'image royale, Seyssel, Champ Vallon, collection „ Époques “, 2006.

Външни препраткиРедактиране

Шарл VIII крал на Франция (7 април 1498 – 1 януари 1515) Франсоа I