Жест
Жестът (на латински: gestus – движение на част от тялото) е символично движение с тялото за невербално (без употреба на думи) общуване между хора.[1]
Това движение е най-често с ръцете или главата, но също и с други части на тялото или с цялото тяло. Този вид движение и комуникация се нарича жестикулация.[2][3][4]
Жестовете често могат да бъдат придружени от придавано изражение на лицето или мимика.
Съществува огромно количество литература, която описва знаците с тяло и тяхното значение. Трябва да се има предвид обаче, че при различни ситуации и в различни култури един и същ жест може да означава нещо различно. Така например кимането с глава означава съгласие в много страни, но в други (примерно в България) означава отрицание или отказ. Също така палецът на ръката, вдигнат нагоре е знак за „всичко е наред“, но в Гърция означава „замълчи“. Малките деца, когато искат нещо, обикновено тропат с крак. Някои видове жестове се считат за много груби и обидни.[5]
Също така отделни социални или професионални групи от хора имат специфични за тях жестове и знаци. Например в това отношение е армията, където жестови сигнали могат да се използват за насочване при кацане и излитане на самолети и вeртолети. Жестове се използват в религиозните секти. Водолазите също така използват жестове под вода за да комуникират помежду си. Глухонемите общуват помежду си с жестов език, изцяло изграден на базата на жестове и съчетан с мимики. Пантомимата е вид театрално изкуство, чиито изразни средства са именно жестовете и мимиките.
Източници редактиране
- ↑ жест // ibl.bas.bg. Институт за български език. Посетен на 2023-06-05.
- ↑ жестикулация // ibl.bas.bg. Институт за български език. Посетен на 2023-06-05.
- ↑ жестикулирам // ibl.bas.bg. Институт за български език. Посетен на 2023-06-05.
- ↑ жестикулиране // ibl.bas.bg. Институт за български език. Посетен на 2023-06-05.
- ↑ Пийз, Алън и др. Езикът на тялото. Скритият смисъл на думите. Първо издание. София, Издателска къща „Сиела“, 2000. ISBN 954-649-286-8.
