Живко Бояджиев

български езиковед
Disambig.svg Тази статия е за българския езиковед. За футболиста вижте Живко Бояджиев (футболист).

Живко Стефанов Бояджиев е български езиковед и дългогодишен преподавател в Софийския университет, професор. Член на Европейското лингвистично дружество и на международни лингвистични колегии. Удостоен е с почетна диплома от Международния биографичен център в Кеймбридж (Англия) за неговия принос в общата лингвистика и в университетското образование.[1]

Живко Бояджиев
български езиковед
Роден
Починал
9 август 2007 г. (71 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Работил вСофийски университет

Превежда за първи път на български заедно с Петя Асенова „Курс по обща лингвистика“ на Фердинанд дьо Сосюр.[2]

БиографияРедактиране

Живко Бояджиев е роден на 14 април 1936 г. в София в семейство на родителите интелигенти, които имат още три деца. Учи във Френския колеж в София до закриването му през 1948 г. Завършва средно образование през 1953 г. и френска филология в Софийския университет през 1958 г. По-късно като асистент завършва и българска филология.

След дипломирането си известно време е гимназиален учител по френски в Брезник (1958-1959), където допълва основната си преподавателска работа с часове по физкултура и с ръководството на кръжок по авиомоделизъм (за който притежава официално свидетелство). Работи известно време като коректор на френски език в Издателството за литература на чужди езици и преводач-говорител на френски език в Радио София (1959-1962).

През 1962 г. след конкурс става редовен асистент в Катедрата по общо, сравнително и индоевропейско езикознание на Филологическия факултет на СУ.

Като лектор по български език в Римския университет (1967-1970) чете лекционен курс по старобългарски език и история на българския език. Чете самостоятелни лекции по синтактична стилистика и по теория на граматиката Провансалския университет в Екс-ан-Прованс (1984-1987). Прави кратки специализации в Монреалския университет (1981, 1982, 1984) по време на които изнася отделни лекции по история на лингвистиката и по проблеми на синтаксиса; поредица от лекции по теория на граматичните категории и по балканска и българска антропонимия и топонимия. Гостува в Солунския университет с отделни лекции по проблеми на общото езикознание.

През 1974 г. защитава кандидатската си (днес докторска) дисертация, през 1977 г. се хабилитира за доцент в СУ. През 1989 г. е избран като професор.

Води основни езиковедски курсове в СУ и Пловдивския университет като Увод в общото езикознание, Увод в общото и романското езикознание, Социолингвистика, История на езикознанието, Актуални проблеми на езикознанието, Обща теория на граматичните категории, История на лингвистическите учения в Европа, преподава още в Шуменския университет, Югозападния университет и Русенския технически университет.


Библиография[3]Редактиране

  • Езикът като обществено явление (1968)
  • Език и общество (1981)
  • Теоретични основи на френската социологическа лингвистична школа (1991)
  • Увод в езикознанието (1995, 1997)
  • Портрети на именити езиковеди (1997; наградена от Факултета по славянски филологии при Софийския университет през 1998 г.)
  • Увод в романското езикознание (2000)
  • Увод в общото езикознание, изд. Парадигма, 2004

и други изследвания по обща лингвистика и по лингвистична историография.

ИзточнициРедактиране

  1. Асенова П., Проф. д-р Ж. Бояджиев – опит за творчески портрет по случай неговата седемдесетгодишнина в Това чудо - езикът! Изследвания в чест на проф.др. Ж Бояджиев, София:СУ (съст. П.Асенова и др), 2007, c.9-15
  2. Сосюр Ф., Курс по обща лингвистика, София: Наука и изкуство, 1992
  3. Железарова Р., Библиография на Ж. Бояджиев, 1957-2005 в Това чудо - езикът! Изследвания в чест на проф.др. Ж. Бояджиев, София:СУ (съст. П.Асенова и др), 2007, c.16-40

Външни препраткиРедактиране