Жилбер дьо Бурбон-Монпансие
Жилбер дьо Бурбон-Монпансие (на френски: Gilbert de Bourbon-Montpensier; * 1443; † 15 октомври 1496, Поцуоли) e френски благородник, 5-и граф на Монпансие (1486 – 1496), 13-и дофин на Оверн, граф на Клермон (1486 – 1496), вицекрал на Неаполитанското кралство (1495 – 1496).[1][2]
Жилбер дьо Бурбон-Монпансие Gilbert de Montpensier | |
5-и граф на Монпансие | |
Роден |
1443 г.
|
---|---|
Починал | 15 октомври 1496 г.
|
Управление | |
Период | 1486 – 1490 |
Предшественик | Луи I Бурбон-Монпансие |
Наследник | Шарл III дьо Бурбон |
Други титли | дофин на Оверн; граф на Клермон; вицекрал на Неаполитанското кралство |
Герб | |
Семейство | |
Род | Бурбони |
Баща | Луи I дьо Бурбон-Монпансие |
Съпруга | Клара Гонзага (25 февруари 1481) |
Деца | Шарл III дьо Бурбон |
Жилбер дьо Бурбон-Монпансие в Общомедия |
Произход
редактиранеТой е най-голям син на Луи I Бурбон-Монпансие († 1486), 4-ти граф на Монпансие (1434 – 1486), дофин на Оверн и граф на Клермон (1428 – 1486), граф на Сансер (1436 – 1451), и на втората му съпруга Габриела дьо Ла Тур († 1486), дъщеря на Бертран VI дьо Ла Тур, граф на Оверн и Булон, и Жакет дьо Пеши.
Биография
редактиранеПрез 1471 и 1475 г. младият Жилбер дьо Бурбон в състава на кралската армия участва в битките против херцога на Бургундия Шарл Дръзки.
През май 1486 г., след смъртта на баща си Луи I дьо Бурбон-Монпансие, Жилбер дьо Бурбон наследява титлата „Граф на Монпансие, дофин на Оверн и граф на Клермон“.
През 1488 г., по време на войната на регентката Ан дьо Божьо срещу херцог Франсоа II Бретански, Жилбер дьо Бурбон съхранява верността си към короната на Франция. През 1489 г. той ръководи отбраната на Графство Русийон от войските на Фернандо II Католик, крал на Арагон.
През 1495 г. френският крал Шарл VIII назначава Жилбер дьо Монпансие за първи вицекрал на Неаполитанското кралство.[3] През октомври следващата 1496 г. Жилбер умира в Поцуоли (Кампания).
Брак и потомство
редактиране∞ 24 февруари 1482 за Клара Гондзага (* 1 юли 1464, † 2 юни 1503), дъщеря на Федерико I Гондзага, 3-ти маркиз на Мантуа (1478 – 1484), и Маргарета Баварска, от която има четирима сина и две дъщери:
- Луиза дьо Бурбон-Монпансие (* 1482, † 1561), херцогиня на Монпансие (1538 – 1561), дофина на Оверн, ∞ 1. 1499 за Андре III дьо Шовини († 1503), виконт на Бросе; 2. 1504 за Луи дьо Бурбон-Вандом (* 1473, † 1520), принц на Ла Рош сюр Йон.
- Луи II дьо Бурбон-Монпансие (* 1483, † 1501), 6-и граф на Монпансие, дофин на Оверн и граф на Клермон (1496 – 1501)
- Шарл III дьо Бурбон-Монпансие (* 1489, † 1527), 7-и граф на Монпансие, дофин на Оверн и граф на Клермон (1501 – 1527), херцог на Шателро (1515 – 1527), 8-и херцог на Бурбон (1505 – 1527), граф на Клермон ан Бовези, граф на Форез и на Ла Марш (1505 – 1525), княз на Домб (1505 – 1523), конетабъл на Франция (1515 – 1523)
- Франсоа дьо Бурбон-Монпансие (* 1492, † 1515), херцог на Шателро (1515)
- Рене дьо Бурбон-Монпансие (* 1494, † 1539), господарка на Меркьор, чрез брак херцогиня на Лотарингия; ∞ 1515 за Антоан II Добрия (* 4 юни 1489, † 14 юни 1544)
- Ана дьо Бурбон-Монпансие (* април 1495, † 1510)
Източници
редактиране- BOURBON: DUKES of BOURBON (CAPET) (англ.). Foundation for Medieval Genealogy. Дата обращения: 11 април 2009 г. Архивиран 29 март 2012 г.
- Laurent Vissière, „Capitale malgré elle? Aigueperse au temps des Bourbon-Montpensier (v. 1415 – 1505)“, Actes du colloque de Moulins Le duché de Bourbon, Saint-Pourçain, 2001, с.153 – 168.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gilbert de Montpensier в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |