Житоше
Житоше (на македонска литературна норма: Житоше) е село в община Долнени на Северна Македония.
| Житоше Житоше | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Житоше | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 644 m |
| Население | ? души (?) |
| Пощенски код | 7507 |
| Житоше в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Разположено е в северозападната част на Прилепското поле. Край селото е разположен манастирът „Свети Атанас Житошки“.
ИсторияРедактиране
В XIX век Житоше е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Житоше християнско (Jitoché Christiansko) е посочено като село с 35 домакинства и 153 жители българи, а Житоше мюсюлманско (Jitoché Musulmansko) е село с 94 домакинства и 232 жители мюсюлмани, 83 българи и 21 цигани.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Житоше Горно е населявано от 66 жители българи християни, 560 арнаути мохамедани и 75 цигани, а Житоше Долно е село със 102 българи.[2] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Житоше има 17 български къщи и 160 турски.[3]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гитогле (Gitoglé) има 48 българи екзархисти.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Житоше като българо-албанско село.[5]
Джамията в Горно Житоше
Джамията в Долно Житоше
Нова джамия в Житоше
ЛичностиРедактиране
- Родени в Житоше
Муса Ибраими (р. 1978), северномакедонски политик
Стерио Велев – Самарджията (? – 1963), български революционер от ВМОРО, починал в Крушево[6]
БележкиРедактиране
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 18.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 91.