Жоел Дикер
Жоел Дикер (на френски: Joël Dicker) е швейцарски писател.[1]
| Жоел Дикер Joël Dicker | |
| швейцарски писател | |
 12 март 2016 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  Швейцария |
| Учил в | Женевски университет |
| Литература | |
| Период | от 2005 г. |
| Жанрове | трилър |
| Известни творби | „Истината за случая „Хари Куебърт““ |
| Семейство | |
| Уебсайт | joeldicker.com |
| Жоел Дикер в Общомедия | |
Биография
редактиранеЖоел Дикер е роден на 16 юни 1985 г. в Женева, френскоговоряща Швейцария, в семейството на библиотекарка и учител по фрески език.[2] Дикер прекарва детството си в Женева, където посещава колежа „Мадам дьо Стал“, но не се чувства много привлечен от обучението. На 19-годишна възраст посещава уроци по актьорско майсторство в училището по драматични изкуства „Курс Флоре“ в Париж. Година по-късно се връща в Женева, за да учи право в Женевския университет, като завършва през 2010 г.
На 10-годишна възраст Дикер основава „Списанието за животни“, списание за природата, което ръководи в продължение на седем години. Благодарение на работата си в това списание той получава наградата „Кунео“ за защита на природата и е обявен за „най-младият главен редактор в Швейцария“ от „Трибюн дьо Женев“.[3]
Творчество
редактиранеНа 19-годишна възраст той пише разказ за конкурс, озаглавен „Тигърът“. Съдиите подозират, че той е плагиатствал работата, защото смятат, че е твърде добре написана за възрастта му, и не му дават наградата. Същата история е призната с Международната награда за млади френскоговорещи автори и е публикувана в антология, която събира произведенията и на други победители.
Публикуването на първия му разказ го мотивира да продължи да пише и не му отнема много време да завърши първия си роман, „Последните дни на нашите бащи“. Въпреки че завършва ръкописа през 2009 г., издателите не пожелават да го публикуват.[3]
През 2010 г. Дикер изпраща „Последните дни на нашите бащи“ на конкурс за непубликувани ръкописи, провеждащ се на всеки четири години, като печели и Наградата на женевските писатели за непубликувани ръкописи през 2010 г. Романът е победител и наградата му е присъдена през декември 2010 г. След това редакторът на швейцарско издателство, Владимир Димитриевич, се свързва с Жоел Дикер, за да му предложи публикуването на романа му. Идеята на Димитриевич е книгата да бъде представена в Швейцария през април 2011 г., но той смята, че темата на книгата ще заинтересува французите, затова предлага отлагане на представянето до септември 2011 г., въпреки че преди тази дата, през юни, Димитриевич умира в пътен инцидент за Париж.[4]
През януари 2012 г. „Последните дни на нашите бащи“ е публикуван.[5]
През 2012 г. публикува романа „Истината за случая „Хари Куебърт“, който е преведен на 33 езика и е номиниран за наградите „Гонкур“ и „Ентералие“. Удостоен е с Голямата награда за роман на Френската академия, с Награда „Гонкур“ на гимназистите и с Наградата за призвание „Блюстейн-Бланше“.
На 26 септември 2015 г. издава третия си роман – „Книга за Балтиморови“.[6]
Четвъртият роман на Дикер, „Изчезването на Стефани Мейлър“, е издаден през март 2018 г.[7]
През декември 2023 г. той обявява публикуването на най-новия си трилър – „Диво животно“, издаден на 27 февруари 2024 г.[8][9]
Библиография
редактиране- Le tigre (2005), разказ
Тигърът - Les derniers jours de nos pères (2010/2012), роман
Последните дни на нашите бащи - La vérité sur l’affaire Harry Quebert (2012), роман
Истината за случая „Хари Куебърт“, превод от френски: Росица Ташева. София: Колибри, 2013, 552 с. - Le livre des Baltimore (2015), роман
Книга за Балтиморови, превод от френски: Красимир Петров. София: Колибри, 2016, 464 с. - La disparition de Stéphanie Mailer (2018), роман
Изчезването на Стефани Мейлър, превод от френски: Красимир Петров. София: Колибри, 2019, 584 с. - L'énigme de la chambre 622 (2020), роман
Загадката на стая 622, превод от френски: Красимир Петров. София: Колибри, 2021, 544 с. - L’Affaire Alaska Sanders (2022), роман
Случаят „Аляска Сандърс“, превод от френски: Красимир Петров. София: Колибри, 2023, 528 с. - Un animal sauvage (2024), роман
Диво животно, превод от френски: Красимир Петров. София: Колибри, 2024, 400 с.
Адаптации
редактиране- Истината за случая „Хари Куебърт“, американски минисериал от 2018 г., с участието на Патрик Демпси, Бен Шнецър, Кристин Фросет. Дикер участва в писането на сценария заедно с Лини Грийн и Ричард Ливайн.
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Joel Dicker | Penguin Random House // Посетен на 2022-12-19.
- ↑ Crible En Vue - Joël Dicker
- ↑ а б Joël Dicker Biography
- ↑ Les Éditions L'Age d'Homme perdent Vladimir Dimitrijevic, leur âme
- ↑ Joël Dicker - Les derniers jours de nos pères - Editions de Fallois / L'Age d'Homme
- ↑ "Le Livre des Baltimore", trop beau pour être vrai // Le Temps, 26 September 2015. Архивиран от оригинала на 2016-08-02. Посетен на 2024-07-11.
- ↑ Fallois, Editions de. La Disparition de Stephanie Mailer // Посетен на 2020-01-06.
- ↑ Entrepreneur littéraire – Joël Dicker devient son propre patron // Посетен на 2022-11-23.
- ↑ Les Editions de Fallois mettent la clé sous la porte suite au départ de Joël Dicker // Le Temps. 2021-10-12. Посетен на 2022-11-23.