Росица Борисова Ташева е българска литературна преводачка от френски и английски език и автор на три хумористични романа, „За дипломатите и хората“ (1998), „Домашен апокалипсис“ (2000) и „Колкото до шотландеца“ (2010). Съоснователка на издателство Колибри.

Росица Ташева
български писател и преводач
На церемонията на наградата „Хеликон“ '2010, 9 декември 2010
На церемонията на наградата „Хеликон“ '2010, 9 декември 2010

Родена
1946 г. (74 г.)

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Литература
Жанрове роман
Известни творби „Колкото до шотландеца“ (2010)
Награди Награда на Съюза на преводачите в България (1985, 1996, 2006, 2013)
Хеликон“ (2010)

БиографияРедактиране

Завършила е Английската гимназия в София (1964) и френска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1972).

Превела е повече от 60 книги на автори като Оноре дьо Балзак („Модест Миньон“), Гюстав Флобер („Бувар и Пекюше“), Луи-Фердинан Селин („Пътешествие до края на нощта“), Жан Жьоне („Дневник на крадеца“, „Убиецът от Брест“), Милан Кундера („Бавно“, „Самоличност“, „Безсмъртие“, „Завети и предателства“, „Празникът на незначителността“), Емил-Мишел Чоран („Тетрадки“), Фред Варгас, Ги Гофет, Филип Джиан и други.

Росица Ташева е четирикратна носителка на Наградата на Съюза на преводачите в България (1985, 1996, 2006, 2013), лауреат е и на наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2018). През декември 2010 г. получава наградата „Хеликон“ за книгата си „Колкото до шотландеца“.[1][2]

БиблиографияРедактиране

ПреводиРедактиране

  • Оноре дьо Балзак, „Модест Миньон“
  • Ги дьо Мопасан, „Есе за Флобер“
  • Гюстав Флобер, „Бувар и Пекюше“
  • Шамфор, „Максими и мисли“
  • Граф Дьо Бурбулон, „Български дневници“
  • Луи-Фердинан Селин, „Пътешествие до края на нощта“
  • Агота Кристоф, „Голямата тетрадка“
  • Агота Кристоф, „Доказателството“
  • Агота Кристоф, „Третата лъжа“
  • Жан Жьоне, „Дневник на крадеца“
  • Жан Жьоне, „Убиецът от Брест“
  • Сан Антонио, „На зла кучка зъл прът“
  • Сан Антонио, „Гласувайте за Берю“
  • Албер Коен, „Гвоздоед“
  • Милан Кундера, „Бавно“
  • Милан Кундера, „Самоличност“
  • Милан Кундера, „Безсмъртие“
  • Милан Кундера, „Завети и предателства“
  • Милан Кундера, „Празникът на незначителността“
  • Милан Кундера, „Една среща“
  • Пиер Дако, „Тълкуване на сънищата“
  • Мари-Франс Иригоайен, „Моралният тормоз“
  • Франсоаз Долто, „Женската сексуалност“ (в сътрудничество с Асен Чаушев)
  • Жак Саломе, „Има ли щастлива любов“
  • Франсоаз Лаланд, „Даниел или Израел“
  • Макс Рукет, „Рай зелен“
  • Дидие Ерибон, „Размисли по гей-въпроса“
  • Елизабет Бадентер, „XY на мъжката идентичност“
  • Жан-Кристоф Гранже, „Пурпурните реки“
  • Жан-Кристоф Гранже, „Полетът на щъркелите“
  • Емил-Мишел Чоран, „Тетрадки“
  • Фред Варгас, „Бягай и не бързай да се връщаш“
  • Фред Варгас, „Ветровете на Нептун“
  • Фред Варгас, „Във вечната гора“
  • Фред Варгас, „Човекът със сините кръгове“
  • Фред Варгас, „Едно незнайно място“
  • Фред Варгас, „Преобърнатият човек“
  • Д-р Пиер Дюкан, „Как да отслабнем завинаги“
  • Д-р Пиер Дюкан, „Чудото на овесените трици“
  • Ги Гофет, „С лято около шията“
  • Пиер Меро, „Бозайници“
  • Филип Джиан, „Нечистота“
  • Жил Розие, „Любов без съпротива“
  • Андре Конт-Спонвил, „Духът на атеизма“
  • Ги Корно, „Най-доброто в нас“
  • Люк Фери, „Да се научим да живеем“
  • Люк Фери, „Трансхуманитарната революция“
  • Морис Метерлинк, „Разумът на цветята“
  • Симон дьо Бовоар, „Мандарините“
  • Симон дьо Бовоар, „Кръвта на другите“
  • Виржини Депант, „Миниапокалипсис“
  • Делфин дьо Виган, „Силна е нощта“
  • Делфин дьо Виган, „По действителен случай“
  • Делфин дьо Виган, „Но и аз“
  • Жоел Дикер, „Истината за случая Хали Куебърт“
  • Пиер Льометр, „Ще се видим там горе“
  • Пиер Льометр, „Цветовете на пожара“
  • Еманюел Карер, „Царството“
  • Еманюел Карер, „Лимонов“
  • Алис Ферне, „Вечност“
  • Жак Саломе, „Ако се слушах, щях да се чуя“
  • Оливие Бурдо, „В очакване на Боджангълс“
  • Елица Георгиева, „Космонавтите само минават“
  • Венсан Винел, „Да излезеш от сянката“
  • Марсел Пруст, „Една любов на Суан“
  • Фредерик Льоноар, „Утешението на ангела“

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране