Жорж Кангилем (на френски: Georges Canguilhem) е философ и медик, който специализира епистемология и философия на науката (в частност биология).

Жорж Кангилем
Georges Canguilhem
френски философ
Georges Canguilhem.jpg
Роден
4 юни 1904 година
Починал
11 септември 1995 година (91 г.)
Мари льо Роа, Франция
Учил вЕкол нормал (Париж)
Философия
РегионФилософия на науката
Школарационализъм, витализъм, антипозитивизъм
ИнтересиФилософия на науката,
философия на биологията, философия на медицината
ПовлиянКлод Бернар, Анри Бергсон, Гастон Башлар
ПовлиялПиер Бурдийо, Жил Дельоз, Мишел Фуко, Луи Алтюсер, Жак-Ален Милер

БиографияРедактиране

Роден е на 4 юни 1904 г. Приет е в Екол нормал на ул. „Улм“ в Париж през 1924 г. като част от клас, който включва Жан-Пол Сартр, Реймон Арон и Пол Низан. Дипломира се през 1927 г. и след това преподава в различни лицеи из цяла Франция, а докато преподава в Тулуза, изучава медицина.

Получава докторска степен по медицина в Университета на Страсбург през 1943 г., в разгара на Втората световна война. Кангилем е активен участник във Френската съпротива, докато работи като лекар в Оверн. Използва псевдонима „Лафон“.

До 1948 г. заема професорско кресло по философия в Страсбург. Седем години по-късно вече е професор в Сорбоната и наследява Гастон Башлар като директор на Института по история на науките, позиция, която заема до 1971 г.

Умира на 11 септември 1995 г.

ИдеиРедактиране

Фуко пише в неговия увод към Нормално и патологично на Кангилем (превод от английската статия):

Оставете настрана Кангилем и вече няма да може да разбирате добре Алтюсер, алтюсеризма и една цяла поредица от дискусии, които са се състояли между френските марксисти, няма да можете повече да схванете какво е специфично за социолози като Бурдио, Кастел, Пасеро и това, което силно ги маркира в социологията, ще изпуснете целия аспект на теоретичната работа направена от психоаналитиците, в частност последователите на Лакан. По-нататък в цялата дискусия на идеи, които предшестват или следват движението от 1968 г. е лесно да се намери мястото на онези, които отблизо или отдалеч, са били обучавани от Кангилем.

БиблиографияРедактиране

  • Essai sur quelques problèmes concernant le normal et le pathologique (1943), препубликувана под заглавието Le normal et le pathologique, augmenté de Nouvelles réflexions concernant le normal et le pathologique (1966).
  • La connaissance de la vie (1952).
  • La formation du concept de réflexe aux XVII et XVIII siècles (1955).
  • Du développement à l’évolution au XIX siècle (1962).
  • Etudes d’histoire et de philosophie des sciences (1968).
  • Vie et Régulation, articles contributed to Encyclopaedia Universalis (1974).
  • Idéologie et rationalité dans l’histoire des sciences de la vie (1977).
  • La santé, concept vulgaire et question philosophique (1988).
На български
  • Нормално и патологично, УИ, 1995
За него
  • Мишел Фуко, „Въведение“ към Нормално и патологично на Кангилем.

Външни препраткиРедактиране