Жоскен де Пре (на френски: Josquin des Prés) е нидерландски композитор от епохата на Ренесанса. Централна фигура във Франко-фламандската школа, той е най-влиятелният западноевропейски композитор след Гийом Дюфе и преди Джовани Пиерлуиджи да Палестрина.

Жоскен де Пре
Josquin de Prés
Josquin des Prez.jpg
Информация
Роден
Жоскен Льоблоат
около 1440 г.
Починал
Стил ренесансова музика
Уебсайт
Жоскен де Пре в Общомедия
Жоскен де пре, меса Pange Lingua (краят на Kyrie II)

Той е роден около 1440 година, вероятно в Ено, по това време владение на Бургундия. Той работи дълго време в Италия, превръщайки се в най-авторитетния европейски композитор на своето време и в централна фигура на Франко-Фламандската школа в музиката.

Жоскен де Пре умира на 27 август 1521 година в Конде сюр л'Еско.

БиографияРедактиране

Жоскен де Пре е роден в областта Пикардия през около 1440 г. и е починал в Конде сюр л'Еско през 1521 г. или можеби през 1524 г. През 1459 г. е псалт в катедралата в Милано; през 1474 г. служи при принц Галеацо Мария Сфорца; през 1476 г. при кардинал Асканио Мария Сфорца; по-късно, до 1499 г. в папската капела; накрая при херцог Херкулес във Ферара. През 1505 г. завършват многобройните му патувания: той окончателно се завръща във Франция, където на няколко пъти се среща с Луи XII. Прекарва последните си години в Конде сюр л'Еско. Жоскен де Пре създава 20 меси, 7 фрагменти от меси, 98 мотета и 62 песни.

МузикаРедактиране

МеситеРедактиране

Месите на Жоскен де Преизползват традиционните композиционни техники, обогатени обаче от разнообразни похвати, като остинато, секвенция и повторение. Дори ако към някоя част е прибавен още един, пети (De Beata Virgine) или шести глас (Hercules dux Ferrariae), повечето от тези меси запазват четиригласната фактура, в която и четирите гласа постоянно имат текст. Забелязва се и ориентирането към практиката a capella от XVI век. Само леко очертано в произведенията от младите години на композитора, в по-късните творби се осъществява абсолютно равенство на гласовете, достигащо до несравнима хомогеннотст. Мелодията е по-свободна и по-проста. Избавена от ритмическите препятсвия и от резките изблици, тя ства по-спокойна. Не така ясният и рисунък се обогатява обаче с повече канонични и контрапунктични комбинации, чиято главна цел е да запази винаги (независимо от сложността на плетениците) въздушния почерк на композицията. Техниката на cantus firmus е най-често срещаната. Но тя е съчетана с толкова свеобразни подходи, че разкрива най-различни и най-изтънчени възможности. Най-видимата страна на тази обнова, вече забелязваща се при Дюфай, е "пародията", която променя звуковото възприемане и общата концепция на полифонията. Развитието на контрапунктичния и хармоничния "пародиран" език води до нови открития в областта на мелодията и тоналнтото чувство, до равновесие на гласовете. Но също и до една нова техника, освободена от cantus firmus. Това освобождаване, това търсене на въображаемото изглежда като символ на освобождаването на твореца от литургичното прославяне; символ на освобождаването на човешкия дух и на самия човек от феодалното подчинение; на освобождаването на сина от бащата. Вследствие на това се появяват месите парафрази - произведения главно с литургичен тенор (Gaudeamus, Ave Maris stella, De beata Virgine, Da pacem, Pange lingua), месите пародии (Fortunata desperata, Malheur me bat, D' ung aultre amer - и трите по песни на Окегем; Mater Paris, свободна пародия на мотет от Брюмел) и свободните меси, широко използващи канона (Ad fugam изцяло в канон; Sine nomine, където само в находки напомнят за начина, по който само в частта Credo липсва канон). Всичките тези находки напомнят за начина, по който ги използва Окегем в своята Missa prolationum. В месите се прилага в новият метод на ostinato (Faisant regretz, Hercules dux Ferrariae). Superius - ът на последната меса пее тема ostinato, изграгеа от гласните на заглавието "e, u, e, u, e, a, i, e" (re, ut, re, ut, re, fa, mi, re) и "ла, сол, фа, ре, ми" - солмизацията на отрицателния отговор на кардинал Асканио Сфорца, Lascia fare a mi или "Оставете на мен", даван на всяка настойчива молба. Като цяло всяка една от месите му съдържа имитация - свободно очертава или ориентирана към най-строгата техника. Използват се кнтрапунктични формули под формата на самощрихни (L'homme armé sexti toni) или системно провеждани канони в продължание на цялото произведение: в секунда, кварта, квинта и октава (Sine nomine), в ретроградни (рачешко) движение (Benedictus от L'home armé supe voces musicales), с аугментация (Agnus dei II от същата меса).