Жул Дасен (на френски: Jules Dassin; на английски: Julius Dassin) е американски кинорежисьор и актьор [1], класик на жанра филм ноар, носител на наградата на Фестивала в Кан за най-добър режисьор (1955). Баща на френския певец Жо Дасен и съпруг на гръцката актриса Мелина Меркури.

Жул Дасен
Jules Dassin
американски режисьор
Жул Дасен (дясно) и синът му Жо Дасен
Жул Дасен (дясно) и синът му Жо Дасен

Роден
Починал
Погребан Първо атинско гробище, Гърция

Националност Флаг на САЩ САЩ
Филмова кариера
Активност 1941-1981
Оскари номинация (1961)
Награди на БАФТА номинация (1961)
Семейство
Съпруга Беатрис Лонер
(1937-1962; развод)
Мелина Меркури
(1966-1994; смъртта и)
Деца Жо Дасен
Ришел Дасен
Жули Дасен

Уебсайт
Жул Дасен в Общомедия

БиографияРедактиране

Жул Дасен е роден с името Джулиус Дасен в Мидълтаун, окръг Мидълсекс, щата Кънектикът, САЩ в семейството на руски евреи, емигранти от Одеса. Скоро след раждането му семейството се премества в нюйоркския район Харлем.

Жул Дасен започва театрална кариера като актьор в Ню Йорк в еврейската работническа трупа „АРТЕФ“ през 1934 г., като от 1936 г. е вече в основния актьорски състав. Едновременно с това припечелва допълнително като автор на радиосценарии.

След разпада на трупата „АРТЕФ“ през 1940 г. Жул Дасен пристига в Лос Анджелис и скоро след това започва работа в Холивуд, където подписва седемгодишен договор с филмовата компания “Metro-Goldwyn-Mayer“ и още на следващата година дебютира с късометражната екранизация „The Tell-Tale Heart“ по разказ на Едгар Алан По. През 40-те години Жул Дасен снима множество филми, но през 1947 г. прекъсва договора си с „Metro-Goldwyn-Mayer“ и се връща в Ню Йорк. Започва да сътрудничи на независими кинокомпании и снима четири култови криминални „черни“ филма, носещи му известност и финансов успех – „Brute Force“ (1947), „Naked City“ (1948) в Ню Йорк, „Thieves’ Highway“ (1949) в Сан Франциско и „Night and the City“ (1950) в Лондон.

Левичарските политическите възгледи и изяви на Дасен слагат край на обещаващата му холивудска кариера. Обявен за комунист през епохата на маккартизма в САЩ, той е включен в черния списък на американската кинематография и е принуден да замине за Европа през 1953 г. Заедно със семейството си (съпругата Беатрис Лонер, дъщерите Джули и Рики и сина Жо Дасен) се установява в Париж, който по това време е пристан на холивудските емигранти.

След няколко години неуспешни опити да се върне към работата си в киното във Франция и Италия Жул Дасен накрая успява да продължи режисьорската си кариера във Франция, впоследствие в Гърция и отново в САЩ, като режисира филмите „Rififi (Du Rififi chez les Hommes“ (1955), „Never on Sunday“ (Ποτέ την Κυριακή) (1959), „Phaedra“ (1961), „Topkapi“ (1964). Голяма част от филмите му, на първо място „Нощта и градът“, „Рифифи“ (с награда за най-добра режисура на Фестивала в Кан през 1955 г.) и „Топкапъ“ стават класика в жанра филм ноар. Според Франсоа Трюфо „Рифифи“ е най-добрият филм в този жанр.

През 1955 г. на фестивала в Кан Жул Дасен се запознава с младата гръцка актриса Мелина Меркури (1920 – 1994), развежда се с първата си жена Беатрис Лонер и в началото на 60-те години заедно с новата си съпруга Мелина Меркури се установява в Гърция. Двамата се превръщат в национални герои на Гърция. Мелина Меркури се снима в главните роли в няколко филма на Жул Дасен от този периода: „Never on Sunday“ (Ποτέ την Κυριακή) (1959), „Phaedra“ (1961), „Topkapi“ (1964) и „Dream of Passion“ (1978).

Жул Дасен е продуцент и сценарист или съсценарист на повечето свои филми, като дори се снима в някои от тях под псевдонима Perlo Vita. Във филма „Never on Sunday“ (1959) Дасен и Меркури играят главните роли. В годините на диктатурата в Гърция (1967 – 1974) те живеят в Ню Йорк и във Франция, а впоследствие отново се завръщат в Атина, където Мелина Меркури става член на гръцкия парламент, а през 1981 г. – министър на културата на Гърция. След 1980 г., уморен от трудностите по финансирането на некомерсиално кино, Жул Дасен поставя основно театрални постановки в Атина. След смъртта на Мелина Меркури през 1994 г. остава да живее сам в гръцката столица до смъртта си през 2008 г.

ФилмографияРедактиране

година филм оригинално заглавие
1941 The Tell-Tale Heart
1942 Nazi Agent
1942 The Affairs of Martha
1942 Reunion in France
1943 Young Ideas
1944 The Canterville Ghost
1946 Two Smart People
1946 A Letter for Evie
1947 Brute Force
1948 The Naked City
1949 Thieves' Highway
1950 Night and the City
1955 Рифифи Du rififi chez les hommes
1957 Celui qui doit mourir
1959 Законът La Legge
1960 Никога в неделя Pote tin Kyriaki (Never on Sunday)
1962 Phaedra
1964 Топкапъ Topkapi
1966 10:30 P.M. Summer
1968 Hamilchama al hashalom
1968 Up Tight!
1970 Promise at Dawn
1974 The Rehearsal
1978 Kravgi gynaikon
1980 Circle of Two

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране