Жул Перо

Жул-Жозеф Перо (фр. Jules-Joseph Perrot, 18 август 1810 – 29 август 1892) е френски балетист и хореограф, балетмайстор на Мариинския театър в Санкт Петербург. Автор на едни от най-известните балетни постановки от 19 век, след които „Па де катр“, „Есмералда“, „Ондин“ и „Жизел“ (съвместно с Жан Корали).

Жул Перо Jules Perrot
Френски балетмайстор
ок. 1850 г.
Роден	18 август 1810 г. Лион, Първа френска империя
Починал	19 август 1892 г. Франция
Погребан	Пер Лашез, Париж, Франция
Работил в	Ла Скала
Уебсайт	Страница в IMDb
Жул Перо в Общомедия

Ранни години

Известно време Перо си партнира с Мария Тальони, но тяхното сътрудничество е краткотрайно. Перо напуска Парижката опера през 1835 г. и гастролира из европейските театри в Лондон, Милано, Виена и Неапол, където среща талантливата Карлота Гризи. През 1836 г. двамата танцуват в Лондонския Кралски театър (King's Theatre).

След успеха му с „Жизел“, през 1842 г. Перо създава хореографията на Alma ou La Fille du Feu в Лондон, с който жъне критичен успех. През седващите шест години, редовно работи в Театъра на Нейно Величесто (Her Majesty's Theatre) в Лондон, където поставя „Ондин“ (1843 г.), „Есмералда“ (1844), „Съдът на Парис“ (1846 г.) и „Па де катр“ (12 юли 1845 г.) В последната творба той успява да убеди четирите най-големи романтични балерини на времето – Люсил Гран, Карлота Гризи, Фани Черито и Мария Тальони – да се появят заедно на сцената на Театъра на Нейно Величество.

Почти всички балети, създадено от Перо, са по музика на Цезар Пуни.

Перо се сгодява за балерина от Мариинския театър. По-късно става балетмайстор в Мариинския, където остава до 1858 г. В Петербург се жени за Капитолина Самовская, ученичка в школата на Имперския балет, с която има две деца. След пенсионирането си се завръща в Париж.

Умира на почивка в Параме на 29 август 1892 г.

• 

  Полка, Карлота Гризи и Жул Перо, Бостън, ок. 1840 г.

• 

  „Клас по балет“ Едгар Дега, 1874. Класът на Жул Перо в „Пале Гарние“