Отваря главното меню

Цезар Пуни

италиански балетен композитор, пианист и цигулар

Цезар Пуни (на италиански: Cesare Pugni, Чезаре Пуни), 31 май 1802 – 14 (26) януари 1870) е италиански балетен композитор, пианист и цигулар.

Цезар Пуни
Cesare Pugni
италиански композитор
Маестро Пуни, Санкт-Петербург, ок. 1865 г.
Маестро Пуни, Санкт-Петербург, ок. 1865 г.

Роден
Чезаре Пуни
Починал

Националност Флаг на Италия Италия
Професия композитор, пианист
Цезар Пуни в Общомедия

В началото на своята кариера композира опери, симфонии и други форми на оркестрова музика. Автор на множество балети, поставени в Театъра на Нейно Величество в Лондон (1843 – 1850) и в Имперския театър в Санкт Петербург (1850 – 1870). Композитор на повечето творби на балетмейстора Жул Перо. През 1850 г., по настояване на прима-балерината Карлота Гризи, Перо напуска Лондон и приема поста на първи балетмайстор на Имперския театър в Санкт Петербург. Пуни следва Гризи и Перо в Русия и остава в имперската столица дори и след напускането на Гризи през 1853 г. и на Перо през 1858 г. Пуни остава главен балетен композитор до смъртта си през 1870 г. и работи в сътрудничество с балетмайсторите Артур Сен-Леон и Мариус Петипа.

Пуни е най-плодовитият композитор на балетна музика, като сътворятва почти 100 оригинални произведения за балет и адаптира и допълва много други. Автор на множество дивертисменти и вариации, които са добавяни в други произведения.

ПроизведенияРедактиране

Сред най-известните му оригинални произведения са:

  • Ондина (1843);
  •  Есмералда (1844);
  •  Катарина, или дъщерята на разбойника (1846);
  •  Дъщерята на фараона (1862); 
  • Конче гърбоконче (1864);
  •  Па-дьо-катр (1845);
  • Сатанела Па-дьо-дьо (1859);
  •  Па-дьо-дьо от Диана и Актеон (1868);
  • допълнения и преработки на балета Корсар (1863 и 1868).