Цезар Пуни

Вижте пояснителната страница за други личности с името Цезар.

---

Цезар Пуни (на италиански: Cesare Pugni, Чезаре Пуни), 31 май 1802 – 14 (26) януари 1870) е италиански балетен композитор, пианист и цигулар.

Цезар Пуни Cesare Pugni
италиански балетен композитор, пианист и цигулар
Маестро Пуни, Санкт-Петербург, ок. 1865 г.
Роден	Чезаре Пуни 31 май 1802 г. Генуа, Сардинско кралство
Починал	26 януари 1870 г. Санкт-Петербург, Руска империя
Погребан	Санкт Петербург, Русия
Националност	Италия
Учил в	Миланска консерватория
Работил	композитор, пианист
Музикална кариера
Стил	опера, класическа музика, балет
Инструменти	пиано
Цезар Пуни в Общомедия

В началото на своята кариера композира опери, симфонии и други форми на оркестрова музика. Автор на множество балети, поставени в Театъра на Нейно Величество в Лондон (1843 – 1850) и в Имперския театър в Санкт Петербург (1850 – 1870). Композитор на повечето творби на балетмейстора Жул Перо. През 1850 г., по настояване на примабалерината Карлота Гризи, Перо напуска Лондон и приема поста на първи балетмайстор на Имперския театър в Санкт Петербург. Пуни следва Гризи и Перо в Русия и остава в имперската столица дори и след напускането на Гризи през 1853 г. и на Перо през 1858 г. Пуни остава главен балетен композитор до смъртта си през 1870 г. и работи в сътрудничество с балетмайсторите Артур Сен-Леон и Мариус Петипа.

Пуни е най-плодовитият композитор на балетна музика, като сътворятва почти 100 оригинални произведения за балет и адаптира и допълва много други. Автор на множество дивертисменти и вариации, които са добавяни в други произведения.

Произведения

Сред най-известните му оригинални произведения са:

• Ондина (1843);
•  Есмералда (1844);
•  Катарина, или дъщерята на разбойника (1846);
•  Дъщерята на фараона (1862); 
• Конче гърбоконче (1864);
•  Па-дьо-катр (1845);
• Сатанела Па-дьо-дьо (1859);
•  Па-дьо-дьо от Диана и Актеон (1868);
• допълнения и преработки на балета Корсар (1863 и 1868).