Балетът е сценично изкуство, създадено на основата на драматургията, музиката, пантомимата, сценографията и хореографията, в което основно изразно средство е танцът. В балета се различават класически танц и характерен танц. Основен е действеният танц със или без дивертисмент. В балета се включват ритмопластическият танц, свободната пластика, танцът „модерн“ и джаз-балетът. Жанровете се определят предимно от музикалните и литературните жанрове.

Балерина

Драматургична основа на балета е либретото. Музиката определя характера му. Даден балетен епизод или отделно негово действие завършва с общ танц, наречен бала̀биле.

Видове балетРедактиране

  • Балет-трагедия и балет-комедия
  • В зависимост от драматичното или музикалното начало – балет-пиеса и балет-симфония
  • Сюжетен и безсюжетен
  • Едноактен и многоактен
  • Балет-интермедия, хореографска миниатюра
  • Класически балет

История на балетаРедактиране

 
Анна Павлова като Жизел

Европейският балет възниква през Ренесанса под влиянието на балните и народните танци. За пръв спектакъл с единен сюжет се смята поставеният през 1581 г. във Франция балет „Комедията на кралицата“ на италианеца Балтазарини. Важен етап в развитието на балета е откриването на Кралската академия на танца в Париж през 1661 г.[1] Значителен принос за развитието на западноевропейския балет имат Жан-Жорж Новер, Филип Тальони, Мария Тальони, Жул Перо, Август Бурнонвил, Фани Елслер, Жан Корали, Люсил Гран. В Русия балетът навлиза през втората половина на 17 век и се развива през 19-20 век. Изключителна роля в създаването на руската балетна школа изиграват Шарл-Луи Дидло, Мариус Петипа, Лев Иванов, Анна Павлова, Михаил Фокин, Сергей Дягилев и др. Балетът във Великобритания (Кралска опера и балет) и САЩ се развива през 20 век. По-известни имена в развитието на съвременния балет са Айседора Дънкан, Джордж Баланчин, Марта Греъм, Морис Бежар, Фредерик Аштън, Вацлав Нижински и др.

История на българския балетРедактиране

Началото на професионалното балетно изкуство в България се поставя на 22 февруари 1928 г. с премиерата на „Копелия“ в хореографията на Анастас Петров.[2] Първият български национален спектакъл е „Змей и Яна“ от Христо Манолов с хореограф Анастас Петров (1937 г.). Следват „Нестинарка“ от маестро Марин Големинов, хореограф Мария Димова (1942 г.), „Приказка“, „Герман“ и „Тракия“ (1943 г.).[3] Периодично се организират национални и международни балетни конкурси, най-престижният от които е варненският.

Известни балетиРедактиране

Едни от най-известните балети са:[4],[5],[6]

Балет Премиера Композитор Хореограф
Гаяне 1942 г. Арам Хачатурян Константин Державин
Дон Кихот 1869 г. Лудвиг Минкус Мариус Петипа
Жизел 1841 г. Адолф Адам Жан Корали, Жул Перо
Лебедово езеро 1877 г. Пьотр Илич Чайковски Мариус Петипа, Лев Иванов, Рикардо Дриго
Ромео и Жулиета 1938 г. Сергей Прокофиев Леонид Лавровски
Спящата красавица 1890 г. Пьотр Илич Чайковски Мариус Петипа
Баядерка 1877 г. Лудвиг Минкус Мариус Петипа
Корсар 1858 г. Адолф Адам Мариус Петипа
Силфида 1832 г. Жан Шнайцхофер (1832 г.), Херман Льовенскьолд (1836 г.) Филип Тальони (1832 г.), Август Бурнонвил (1836 г.)
Пепеляшка 1945 г. Сергей Прокофиев Ростислав Захаров
Зле опазеното момиче 1789 г. Луи Херолд, Петер Хертел Жан Добервал (1789 г.) Пол Тальони (1864 г.), Мариус Петипа и Лев Иванов (1885 г.), Александър Горски (1903 г.), Фредерик Аштън (1960 г.)
Кармен-сюита 1967 г. Жорж Бизе, Родион Шчедрин Алберто Алонсо
Лешникотрошачката 1892 г. Пьотр Илич Чайковски Мариус Петипа, Лев Иванов
Шехеразада 1910 г. Николай Римски-Корсаков Михаил Фокин
Есмералда 1844 г. Цезар Пуни Жул Перо
Сън в лятна нощ 1962 г. Феликс Менделсон Фредерик Ащън
Пролетно тайнство 1913 г. Игор Стравински Вацлав Нижински
Копелия 1870 г. Лео Делиб Артур Сен-Леон
Жар-птица 1910 г. Игор Стравински Михаил Фокин
Зорба гъркът 1988 г. Микис Теодоракис Лорка Масине
Спартак 1956 г. Арам Хачатурян Леонид Якобсон (1956 г.), Игор Моисеев (1958 г.), Юрий Григорович (1968 г.)
Болеро 1928 г. Морис Равел Бронислава Нижинска (1928 г.), Морис Бежар (1961 г.)

Български балети:

Балет Премиера Композитор Хореограф
Змей и Яна 1937 г. Христо Манолов Анастас Петров
Нестинарка 1942 Марин Големинов Мария Димова
Легенда за езерото 1946 г. Панчо Владигеров Нина Анисимова
Хайдушка песен 1953 Александър Райчев Николай Холфин
Кърджалии 1959 Иван Димов Теодорина Стойчева
Орфей и Родопа 1960 Цветан Цветанов Анастас Петров
Сребърните Пантофки 1962 Парашкев Хаджиев Галина и Стефан Йорданови
Мадарският конник 1964 Димитър Сагаев Иржи Немечек
Швейк отива на война 1964 Найден Геров Галина и Стефан Йорданови
Светлината залива всичко 1967 Боян Икономов Петър Луканов
Папеса Йоана 1969 Веселин Стоянов Витолд Борковски
Панаир в София 1969 Жул Леви Богдан Ковачев
Дъщерята на Калояна 1973 Марин Големинов Петър Луканов
Изворът на Белоногата 1978 Александър Райчев Богдан Ковачев
Вълшебствата на Тотобан 1982 Георги Костов Джанкарло Вантаджио
Козият рог 1983 Красимир Кюркчийски проф. Петър Луканов
Сянката 1984 Александър Текелиев Маргарита Арнаудова
Парижка Балада 1985 Петър Ступел Асен Гаврилов
Юранд 1986 Александър Йосифов Густав Клауцнер

БиблиографияРедактиране

  • Балет. Энциклопедия. М., Советская энциклопедия, 1981.
  • Сания Давлекамова. Галина Уланова: Аз не исках да танцувам. С., Рива, 2008.
  • Галина Борисова. Танцови представи и артистични предпочитания. С., Нов български университет, 2011.
  • Анелия Янева. Маргарита Арнаудова: Не мога да отделя балета от себе си... С., СиВас Консултинг, 2011.
  • Деница Анчева. Русенският балет и Асен Манолов. С., Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2011.
  • Любомир Сагаев. Книга за балета. С. ИК Братя Сагаеви, 2006.

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране