Балет

Балетът е сценично изкуство, създадено на основата на драматургията, музиката, пантомимата, сценографията и хореографията, в което основно изразно средство е танцът. В балета се различават класически танц и характерен танц. Основен е действеният танц с или без дивертисмент. В балета се включват ритмопластическият танц, свободната пластика, танцът „модерн“ и джаз-балетът. Жанровете се определят предимно от музикалните и литературните жанрове.

Балерина

Драматургична основа на балета е либретото. Музиката определя характера му. Даден балетен епизод или отделно негово действие завършва с общ танц, наречен бала̀биле.

Видове балетРедактиране

Балет-трагедия и балет-комедия
В зависимост от драматичното или музикалното начало – балет-пиеса и балет-симфония
Сюжетен и безсюжетен
Едноактен и многоактен
Балет-интермедия, хореографска миниатюра
Класически балет

История на балетаРедактиране

Анна Павлова като Жизел

Европейският балет възниква през Ренесанса под влиянието на балните и народните танци. За пръв спектакъл с единен сюжет се смята поставеният през 1581 г. във Франция балет „Комедията на кралицата“ на италианеца Балтазарини. Важен етап в развитието на балета е откриването на Кралската академия на танца в Париж през 1661 г.^[1] Значителен принос за развитието на западноевропейския балет имат Жан-Жорж Новер, Филип Тальони, Мария Тальони, Жул Перо, Август Бурнонвил, Фани Елслер, Жан Корали, Люсил Гран. В Русия балетът навлиза през втората половина на 17 век и се развива през 19-20 век. Изключителна роля в създаването на руската балетна школа изиграват Шарл-Луи Дидло, Мариус Петипа, Лев Иванов, Анна Павлова, Михаил Фокин, Сергей Дягилев и др. Балетът във Великобритания (Кралска опера и балет) и САЩ се развива през 20 век. По-известни имена в развитието на съвременния балет са Айседора Дънкан, Джордж Баланчин, Марта Греъм, Морис Бежар, Фредерик Аштън, Вацлав Нижински и др.

История на българския балетРедактиране

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

Началото на професионалното балетно изкуство в България се поставя на 22 февруари 1928 г. с премиерата на „Копелия“ в хореографията на Анастас Петров.^[2] Първият български национален спектакъл е „Змей и Яна“ от Христо Манолов с хореограф Анастас Петров (1937 г.). Следват „Нестинарка“ от маестро Марин Големинов, хореограф Мария Димова (1942 г.), „Приказка“, „Герман“ и „Тракия“ (1943 г.).^[3] Периодично се организират национални и международни балетни конкурси, най-престижният от които е варненският.

В световен мащаб многократко се провеждат състезания за класически балет в които участват много български балерини и балетисти. Като една от тях е Елена Симеонова – Оперна балерина и певица. Над 20 години играела в балетна школа в Народна Опера „Христо Бръмбаров“. Участвала в над-близо 350 балетни и оперни спектакли. С което печели световни и международни награди и става единствената балерина с най-много спектакли на сцена. Отличавана с множество награди. Прекратява кариерата си през лятото на 1988 година.^{[източник? (Поискан преди 16 дни)]}

Известни балетиРедактиране

Едни от най-известните балети са:^[4],^[5],^[6]

Балет	Премиера	Композитор	Хореограф
Гаяне	1942 г.	Арам Хачатурян	Константин Державин
Дон Кихот	1869 г.	Лудвиг Минкус	Мариус Петипа
Жизел	1841 г.	Адолф Адам	Жан Корали, Жул Перо
Лебедово езеро	1877 г.	Пьотр Илич Чайковски	Мариус Петипа, Лев Иванов, Рикардо Дриго
Ромео и Жулиета	1938 г.	Сергей Прокофиев	Леонид Лавровски
Спящата красавица	1890 г.	Пьотр Илич Чайковски	Мариус Петипа
Баядерка	1877 г.	Лудвиг Минкус	Мариус Петипа
Корсар	1858 г.	Адолф Адам	Мариус Петипа
Силфида	1832 г.	Жан Шнайцхофер (1832 г.), Херман Льовенскьолд (1836 г.)	Филип Тальони (1832 г.), Август Бурнонвил (1836 г.)
Пепеляшка	1945 г.	Сергей Прокофиев	Ростислав Захаров
Зле опазеното момиче	1789 г.	Луи Херолд, Петер Хертел	Жан Добервал (1789 г.) Пол Тальони (1864 г.), Мариус Петипа и Лев Иванов (1885 г.), Александър Горски (1903 г.), Фредерик Аштън (1960 г.)
Кармен-сюита	1967 г.	Жорж Бизе, Родион Шчедрин	Алберто Алонсо
Лешникотрошачката	1892 г.	Пьотр Илич Чайковски	Мариус Петипа, Лев Иванов
Шехеразада	1910 г.	Николай Римски-Корсаков	Михаил Фокин
Есмералда	1844 г.	Цезар Пуни	Жул Перо
Сън в лятна нощ	1962 г.	Феликс Менделсон	Фредерик Ащън
Пролетно тайнство	1913 г.	Игор Стравински	Вацлав Нижински
Копелия	1870 г.	Лео Делиб	Артур Сен-Леон
Жар-птица	1910 г.	Игор Стравински	Михаил Фокин
Зорба гъркът	1988 г.	Микис Теодоракис	Лорка Масине
Спартак	1956 г.	Арам Хачатурян	Леонид Якобсон (1956 г.), Игор Моисеев (1958 г.), Юрий Григорович (1968 г.)
Болеро	1928 г.	Морис Равел	Бронислава Нижинска (1928 г.), Морис Бежар (1961 г.)

Български балети

Балет	Премиера	Композитор	Хореограф
Змей и Яна	1937 г.	Христо Манолов	Анастас Петров
Козият рог	2006 г.	Красимир Кюркчийски	проф. Петър Луканов
Нестинарка	1940 г.	маестро Марин Големинов	Мария Димова
Дъщерята на Калояна	1974 г.	маестро Марин Големинов
Легенда за езерото	1946 г.	Панчо Владигеров

БиблиографияРедактиране

Балет. Энциклопедия. М., Советская энциклопедия, 1981.
Сания Давлекамова. Галина Уланова: Аз не исках да танцувам. С., Рива, 2008.
Галина Борисова. Танцови представи и артистични предпочитания. С., Нов български университет, 2011.
Анелия Янева. Маргарита Арнаудова: Не мога да отделя балета от себе си... С., СиВас Консултинг, 2011.
Деница Анчева. Русенският балет и Асен Манолов. С., Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2011.