Балет

Балетът е сценично изкуство, създадено на основата на драматургията, музиката, пантомимата, сценографията и хореографията, в което основно изразно средство е танцът. В балета се различават класически танц и характерен танц. Основен е действеният танц със или без дивертисмент. В балета се включват ритмопластическият танц, свободната пластика, танцът „модерн“ и джаз-балетът. Жанровете се определят предимно от музикалните и литературните жанрове.

Балерина

Драматургична основа на балета е либретото. Музиката определя характера му. Даден балетен епизод или отделно негово действие завършва с общ танц, наречен бала̀биле.

Видове балетРедактиране

Балет-трагедия и балет-комедия
В зависимост от драматичното или музикалното начало – балет-пиеса и балет-симфония
Сюжетен и безсюжетен
Едноактен и многоактен
Балет-интермедия, хореографска миниатюра
Класически балет

История на балетаРедактиране

Анна Павлова като Жизел

Европейският балет възниква през Ренесанса под влиянието на балните и народните танци. За пръв спектакъл с единен сюжет се смята поставеният през 1581 г. във Франция балет „Комедията на кралицата“ на италианеца Балтазарини. Важен етап в развитието на балета е откриването на Кралската академия на танца в Париж през 1661 г.^[1] Значителен принос за развитието на западноевропейския балет имат Жан-Жорж Новер, Филип Тальони, Мария Тальони, Жул Перо, Август Бурнонвил, Фани Елслер, Жан Корали, Люсил Гран. В Русия балетът навлиза през втората половина на 17 век и се развива през 19-20 век. Изключителна роля в създаването на руската балетна школа изиграват Шарл-Луи Дидло, Мариус Петипа, Лев Иванов, Анна Павлова, Михаил Фокин, Сергей Дягилев и др. Балетът във Великобритания (Кралска опера и балет) и САЩ се развива през 20 век. По-известни имена в развитието на съвременния балет са Айседора Дънкан, Джордж Баланчин, Марта Греъм, Морис Бежар, Фредерик Аштън, Вацлав Нижински и др.

История на българския балетРедактиране

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Началото на професионалното балетно изкуство в България се поставя на 22 февруари 1928 г. с премиерата на „Копелия“ в хореографията на Анастас Петров.^[2] Първият български национален спектакъл е „Змей и Яна“ от Христо Манолов с хореограф Анастас Петров (1937 г.). Следват „Нестинарка“ от маестро Марин Големинов, хореограф Мария Димова (1942 г.), „Приказка“, „Герман“ и „Тракия“ (1943 г.).^[3] Периодично се организират национални и международни балетни конкурси, най-престижният от които е варненският.

Известни балетиРедактиране

Едни от най-известните балети са:^[4],^[5],^[6]

Балет	Премиера	Композитор	Хореограф
Зле опазеното момиче	1789,1828	Жан Добервал, Луи Херолд	Жан Добервал, Жан Пиер Омер
Силфида	1832	Жан Шнайцхофер	Филип Тальони
Жизел	1841 г.	Адолф Адам	Жан Корали, Жул Перо
Есмералда	1844	Цезар Пуни	Жул Перо
Корсар	1856	Адолф Адам	Жозеф Мазилие
Дон Кихот	1869	Лудвиг Минкус	Мариус Петипа
Копелия	1870	Лео Делиб	Артур Сен Леон
Силвия	1876	Лео Делиб	Луи Мерант
Лебедово езеро	1877 г.	Пьотр Илич Чайковски	Мариус Петипа, Лев Иванов, Рикардо Дриго
Баяденка	1877	Лудвиг Минкус	Мариус Петипа
Куклената фея	1888	Йозеф Байер	Йозеф Хасрайтер
Спящата красавица	1890	Пьотр Илич Чайковски	Мариус Петипа
Лешникотрошачката	1892	Пьотр Илич Чайковски	Лев Иванов
Раймонда	1898	Александър Глазунов	Мариус Петипа
Ромео и Жулиета	1938 г.	Сергей Прокофиев	Леонид Лавровски
Пепеляшка	1945 г.	Сергей Прокофиев	Ростислав Захаров
Кармен-сюита	1967 г.	Жорж Бизе, Родион Шчедрин	Алберто Алонсо
Шехеразада	1910 г.	Николай Римски-Корсаков	Михаил Фокин
Сън в лятна нощ	1962 г.	Феликс Менделсон	Фредерик Ащън
Жар-птица	1910	Игор Стравински	Михаил Фокин
Петрушка	1911	Игор Стравински	Михаил Фокин
Пролетно тайнство	1913 г.	Игор Стравински	Вацлав Нижински
Пулчинела	1920	Игор Стравински	Леонид Мясин
Аполон и музите	1928	Игор Стравински	Адолф Болм
Целувката на феята	1928	Игор Стравински	Бронислава Нижинска
Игра на карти	1937	Игор Стравински	Джордж Баланчин
Орфей	1948	Игор Стравински	Джордж Баланчин
Агон	1957	Игор Стравински	Джордж Баланчин
Зорба гъркът	1988 г.	Микис Теодоракис	Лорка Масине
Гаяне	1942	Арам Хачатурян	Нина Анисимова
Спартак	1956 г.	Арам Хачатурян	Леонид Якобсон (1956 г.), Игор Моисеев (1958 г.), Юрий Григорович (1968 г.)
Дафнис и Хлое	1912	Морис Равел	Михаил Фокин
Валс	1929	Морис Равел	Бранислава Жижинска
Болеро	1928 г.	Морис Равел	Бронислава Нижинска (1928 г.), Морис Бежар (1961 г.)
Дървеният принц	1917	Бела Барток	Ото Зьобиш, Еде Брада
Чудесният мандарин	1926	Бела Барток	Ханс Щробах

Български балети:

Балет	Премиера	Композитор	Хореограф
Змей и Яна	1937 г.	Христо Манолов	Анастас Петров
Нестинарка	1942	Марин Големинов	Мария Димова
Легенда за езерото	1946 г.	Панчо Владигеров	Нина Анисимова
Хайдушка песен	1953	Александър Райчев	Николай Холфин
Кърджалии	1959	Иван Димов	Теодорина Стойчева
Орфей и Родопа	1960	Цветан Цветанов	Анастас Петров
Сребърните пантофки	1962	Парашкев Хаджиев	Галина и Стефан Йорданови
Мадарският конник	1964	Димитър Сагаев	Иржи Немечек
Швейк отива на война	1964	Найден Геров	Галина и Стефан Йорданови
Светлината залива всичко	1967	Боян Икономов	Петър Луканов
Папеса Йоана	1969	Веселин Стоянов	Витолд Борковски
Панаир в София	1969	Жул Леви	Богдан Ковачев
Дъщерята на Калояна	1973	Марин Големинов	Петър Луканов
Изворът на Белоногата	1978	Александър Райчев	Богдан Ковачев
Вълшебствата на Тотобан	1982	Георги Костов	Джанкарло Вантаджио
Козият рог	1983	Красимир Кюркчийски	Петър Луканов
Сянката	1984	Александър Текелиев	Маргарита Арнаудова
Парижка Балада	1985	Петър Ступел	Асен Гаврилов
Юранд	1986	Александър Йосифов	Густав Клауцнер

БиблиографияРедактиране

Балет. Энциклопедия. М., Советская энциклопедия, 1981.
Сания Давлекамова. Галина Уланова: Аз не исках да танцувам. С., Рива, 2008.
Галина Борисова. Танцови представи и артистични предпочитания. С., Нов български университет, 2011.
Анелия Янева. Маргарита Арнаудова: Не мога да отделя балета от себе си... С., СиВас Консултинг, 2011.
Деница Анчева. Русенският балет и Асен Манолов. С., Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2011.
Любомир Сагаев. Книга за балета. С. ИК Братя Сагаеви, 2006.