Балет
Балетът е сценично изкуство, създадено на основата на драматургията, музиката, пантомимата, сценографията и хореографията, в което основно изразно средство е танцът. В балета се различават класически танц и характерен танц. Основен е действеният танц със или без дивертисмент. В балета се включват ритмопластическият танц, свободната пластика, танцът „модерн“ и джаз-балетът. Жанровете се определят предимно от музикалните и литературните жанрове.
Драматургична основа на балета е либретото. Музиката определя характера му. Даден балетен епизод или отделно негово действие завършва с общ танц, наречен бала̀биле.
В края на ХIX и началото на ХХ в. възникват и форми, които не се основават на либрето и нямат сюжет, а целта им е да развият определена стилистика и да доставят естетично преживяване на публиката.
Видове балетРедактиране
- Балет-трагедия и балет-комедия
- В зависимост от драматичното или музикалното начало – балет-пиеса и балет-симфония
- Сюжетен и безсюжетен
- Едноактен и многоактен
- Балет-интермедия, хореографска миниатюра
- Класически балет
История на балетаРедактиране
Европейският балет възниква през Ренесанса под влиянието на балните и народните танци. За пръв спектакъл с единен сюжет се смята поставеният през 1581 г. във Франция балет „Комедията на кралицата“ на италианеца Балтазарини. Важен етап в развитието на балета е откриването на Кралската академия на танца в Париж през 1661 г.[1] Значителен принос за развитието на западноевропейския балет имат Жан-Жорж Новер, Филип Тальони, Мария Тальони, Жул Перо, Август Бурнонвил, Фани Елслер, Жан Корали, Люсил Гран. В Русия балетът навлиза през втората половина на 17 век и се развива през 19-20 век. Изключителна роля в създаването на руската балетна школа изиграват Шарл-Луи Дидло, Мариус Петипа, Лев Иванов, Анна Павлова, Михаил Фокин, Сергей Дягилев и др. Балетът във Великобритания (Кралска опера и балет) и САЩ се развива през 20 век. По-известни имена в развитието на съвременния балет са Айседора Дънкан, Джордж Баланчин, Марта Греъм, Морис Бежар, Фредерик Аштън, Вацлав Нижински и др.
История на българския балетРедактиране
Началото на професионалното балетно изкуство в България се поставя на 22 февруари 1928 г. с премиерата на „Копелия“ в хореографията на Анастас Петров.[2] Първият български национален спектакъл е „Змей и Яна“ от Христо Манолов с хореограф Анастас Петров (1937 г.). Следват „Нестинарка“ от маестро Марин Големинов, хореограф Мария Димова (1942 г.), „Приказка“, „Герман“ и „Тракия“ (1943 г.).[3] Периодично се организират национални и международни балетни конкурси, най-престижният от които е варненският.
Известни балетиРедактиране
Едни от най-известните балети са:[4],[5],[6]
| Балет | Премиера | Композитор | Хореограф |
|---|---|---|---|
| Зле опазеното момиче | 1789,1828 | Жан Добервал, Луи Херолд | Жан Добервал, Жан Пиер Омер |
| Силфида | 1832 | Жан Шнайцхофер | Филип Тальони |
| Жизел | 1841 г. | Адолф Адам | Жан Корали, Жул Перо |
| Есмералда | 1844 | Цезар Пуни | Жул Перо |
| Корсар | 1856 | Адолф Адам | Жозеф Мазилие |
| Дон Кихот | 1869 | Лудвиг Минкус | Мариус Петипа |
| Копелия | 1870 | Лео Делиб | Артур Сен Леон |
| Силвия | 1876 | Лео Делиб | Луи Мерант |
| Лебедово езеро | 1877 г. | Пьотр Илич Чайковски | Мариус Петипа, Лев Иванов, Рикардо Дриго |
| Баяденка | 1877 | Лудвиг Минкус | Мариус Петипа |
| Куклената фея | 1888 | Йозеф Байер | Йозеф Хасрайтер |
| Спящата красавица | 1890 | Пьотр Илич Чайковски | Мариус Петипа |
| Лешникотрошачката | 1892 | Пьотр Илич Чайковски | Лев Иванов |
| Раймонда | 1898 | Александър Глазунов | Мариус Петипа |
| Ромео и Жулиета | 1938 г. | Сергей Прокофиев | Леонид Лавровски |
| Пепеляшка | 1945 г. | Сергей Прокофиев | Ростислав Захаров |
| Кармен-сюита | 1967 г. | Жорж Бизе, Родион Шчедрин | Алберто Алонсо |
| Шехеразада | 1910 г. | Николай Римски-Корсаков | Михаил Фокин |
| Сън в лятна нощ | 1962 г. | Феликс Менделсон | Фредерик Ащън |
| Жар-птица | 1910 | Игор Стравински | Михаил Фокин |
| Петрушка | 1911 | Игор Стравински | Михаил Фокин |
| Пролетно тайнство | 1913 г. | Игор Стравински | Вацлав Нижински |
| Пулчинела | 1920 | Игор Стравински | Леонид Мясин |
| Аполон и музите | 1928 | Игор Стравински | Адолф Болм |
| Целувката на феята | 1928 | Игор Стравински | Бронислава Нижинска |
| Игра на карти | 1937 | Игор Стравински | Джордж Баланчин |
| Орфей | 1948 | Игор Стравински | Джордж Баланчин |
| Агон | 1957 | Игор Стравински | Джордж Баланчин |
| Зорба гъркът | 1988 г. | Микис Теодоракис | Лорка Масине |
| Гаяне | 1942 | Арам Хачатурян | Нина Анисимова |
| Спартак | 1956 г. | Арам Хачатурян | Леонид Якобсон (1956 г.), Игор Моисеев (1958 г.), Юрий Григорович (1968 г.) |
| Дафнис и Хлое | 1912 | Морис Равел | Михаил Фокин |
| Валс | 1929 | Морис Равел | Бранислава Жижинска |
| Болеро | 1928 г. | Морис Равел | Бронислава Нижинска (1928 г.), Морис Бежар (1961 г.) |
| Дървеният принц | 1917 | Бела Барток | Ото Зьобиш, Еде Брада |
| Чудесният мандарин | 1926 | Бела Барток | Ханс Щробах |
Български балети:
| Балет | Премиера | Композитор | Хореограф |
|---|---|---|---|
| Змей и Яна | 1937 г. | Христо Манолов | Анастас Петров |
| Нестинарка | 1942 | Марин Големинов | Мария Димова |
| Легенда за езерото | 1946 г. | Панчо Владигеров | Нина Анисимова |
| Хайдушка песен | 1953 | Александър Райчев | Николай Холфин |
| Кърджалии | 1959 | Иван Димов | Теодорина Стойчева |
| Орфей и Родопа | 1960 | Цветан Цветанов | Анастас Петров |
| Сребърните пантофки | 1962 | Парашкев Хаджиев | Галина и Стефан Йорданови |
| Мадарският конник | 1964 | Димитър Сагаев | Иржи Немечек |
| Швейк отива на война | 1964 | Найден Геров | Галина и Стефан Йорданови |
| Светлината залива всичко | 1967 | Боян Икономов | Петър Луканов |
| Папеса Йоана | 1969 | Веселин Стоянов | Витолд Борковски |
| Панаир в София | 1969 | Жул Леви | Богдан Ковачев |
| Дъщерята на Калояна | 1973 | Марин Големинов | Петър Луканов |
| Изворът на Белоногата | 1978 | Александър Райчев | Богдан Ковачев |
| Вълшебствата на Тотобан | 1982 | Георги Костов | Джанкарло Вантаджио |
| Козият рог | 1983 | Красимир Кюркчийски | Петър Луканов |
| Сянката | 1984 | Александър Текелиев | Маргарита Арнаудова |
| Парижка Балада | 1985 | Петър Ступел | Асен Гаврилов |
| Юранд | 1986 | Александър Йосифов | Густав Клауцнер |
БиблиографияРедактиране
- Балет. Энциклопедия. М., Советская энциклопедия, 1981.
- Сания Давлекамова. Галина Уланова: Аз не исках да танцувам. С., Рива, 2008.
- Галина Борисова. Танцови представи и артистични предпочитания. С., Нов български университет, 2011.
- Анелия Янева. Маргарита Арнаудова: Не мога да отделя балета от себе си... С., СиВас Консултинг, 2011.
- Деница Анчева. Русенският балет и Асен Манолов. С., Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2011.
- Любомир Сагаев. Книга за балета. С. ИК Братя Сагаеви, 2006.
Външни препраткиРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ История на балета, архив на оригинала от 20 май 2008, https://web.archive.org/web/20080520052424/http://dance-code.ru/blog/copypaster/113, посетен 20 май 2008
- ↑ Петров, Петър. Копелия – началото на българския балет (22 февруари 2011)
- ↑ Янева. Българското в българския балет.
- ↑ Велики балети
- ↑ Schiesl, M., Тор 10 greatest ballets: Listverse.com, 16 февруари 2011
- ↑ Най-известните балети