Балет
Балетът е сценично изкуство, създадено на основата на драматургията, музиката, пантомимата, сценографията и хореографията, в което основно изразно средство е танцът. В балета се различават класически танц и характерен танц. Основен е действеният танц с или без дивертисмент. В балета се включват ритмопластическият танц, свободната пластика, танцът „модерн“ и джаз-балетът. Жанровете се определят предимно от музикалните и литературните жанрове.
Драматургична основа на балета е либретото. Музиката определя характера му. Даден балетен епизод или отделно негово действие завършва с общ танц, наречен бала̀биле.
Видове балетРедактиране
- Балет-трагедия и балет-комедия
- В зависимост от драматичното или музикалното начало – балет-пиеса и балет-симфония
- Сюжетен и безсюжетен
- Едноактен и многоактен
- Балет-интермедия, хореографска миниатюра
- Класически балет
История на балетаРедактиране
Европейският балет възниква през Ренесанса под влиянието на балните и народните танци. За пръв спектакъл с единен сюжет се смята поставеният през 1581 г. във Франция балет „Комедията на кралицата“ на италианеца Балтазарини. Важен етап в развитието на балета е откриването на Кралската академия на танца в Париж през 1661 г.[1] Значителен принос за развитието на западноевропейския балет имат Жан-Жорж Новер, Филип Тальони, Мария Тальони, Жул Перо, Август Бурнонвил, Фани Елслер, Жан Корали, Люсил Гран. В Русия балетът навлиза през втората половина на 17 век и се развива през 19-20 век. Изключителна роля в създаването на руската балетна школа изиграват Шарл-Луи Дидло, Мариус Петипа, Лев Иванов, Анна Павлова, Михаил Фокин, Сергей Дягилев и др. Балетът във Великобритания (Кралска опера и балет) и САЩ се развива през 20 век. По-известни имена в развитието на съвременния балет са Айседора Дънкан, Джордж Баланчин, Марта Греъм, Морис Бежар, Фредерик Аштън, Вацлав Нижински и др.
История на българския балетРедактиране
Началото на професионалното балетно изкуство в България се поставя на 22 февруари 1928 г. с премиерата на „Копелия“ в хореографията на Анастас Петров.[2] Първият български национален спектакъл е „Змей и Яна“ от Христо Манолов с хореограф Анастас Петров (1937 г.). Следват „Нестинарка“ от маестро Марин Големинов, хореограф Мария Димова (1942 г.), „Приказка“, „Герман“ и „Тракия“ (1943 г.).[3] Периодично се организират национални и международни балетни конкурси, най-престижният от които е варненският.
Известни балетиРедактиране
Едни от най-известните балети са:[4],[5],[6]
Български балети
Балет | Премиера | Композитор | Хореограф |
---|---|---|---|
Змей и Яна | 1937 г. | Христо Манолов | Анастас Петров |
Козият рог | 2006 г. | Красимир Кюркчийски | проф. Петър Луканов |
Нестинарка | 1940 г. | маестро Марин Големинов | Мария Димова |
Дъщерята на Калояна | 1974 г. | маестро Марин Големинов | |
Легенда за езерото | 1946 г. | Панчо Владигеров |
БиблиографияРедактиране
- Балет. Энциклопедия. М., Советская энциклопедия, 1981.
- Сания Давлекамова. Галина Уланова: Аз не исках да танцувам. С., Рива, 2008.
- Галина Борисова. Танцови представи и артистични предпочитания. С., Нов български университет, 2011.
- Анелия Янева. Маргарита Арнаудова: Не мога да отделя балета от себе си... С., СиВас Консултинг, 2011.
- Деница Анчева. Русенският балет и Асен Манолов. С., Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2011.
Външни препраткиРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ История на балета
- ↑ Петров, Петър. Копелия – началото на българския балет (22 февруари 2011)
- ↑ Янева. Българското в българския балет.
- ↑ Велики балети
- ↑ Schiesl, M., Тор 10 greatest ballets: Listverse.com, 16 февруари 2011
- ↑ Най-известните балети