Жълтица
Жълтѝца (или в някои области златѝца) е събирателно име на златните монети, които са били в обращение по българските земи. [1]
Жълтици се наричали византийските златни монети номизми, сечени до края на 12 век.; перперите – през 12 – 14 век; дукатите – златни венециански монети, широко разпространени през Средновековието. [1]
Златни български монети за пръв път са сечени при цар Иван Асен II през 1230 г. в чест на битката при Клокотница. [1]
По време на Османската империя жълтиците са били наричани още и алтъ̀ни. В тази категория са влизали турските, руските и западноевропейските златни монети, например златните турски лири, наполеоните, минцовете.
По стара традиция жълтиците са били използвани както като платежно средство, така и като бижута – висящи украшения предимно на женски носии, но и на мъжки калпаци, но в това си качество като са били наричани пендари. [2][3]
От началото на 20 век за жълтици се споменава предимно в стари документи, в мемоарна литература, във фолклорните произведения и най-често в съновниците, като в различните тълкувания на сънищата жълтиците имат различно значение – положително или отрицателно, но рядко неутрално.
- Някои от популярни упоменавания на жълтица в българската литература
- Друг път [чорбаджи Марко] поръчваше на другиго:
– Нà, татовата, иди ми отчети от панерчето с жълтиците двайсет рубета, та да ми ги дадеш, като се върна. – И излизаше.
- — Иван Вазов, „Под игото“, част I, глава I – Гостът
- – Давай, Радке, що си зела –
два пръстена позлатени,
жълтиците с шиниците,
имането с казаните,
грошовете с кошовете!
- — из народната песен „Петко Ради пръстен даде“, включена в „Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения“, 1878
Източници
редактиране- ↑ а б в Българска енциклопедия, БАН, КИ „Труд“, София, 1999 г.
- ↑ Сайт на Троян: Старата носия
- ↑ „Богоявленски бал“ на „Хижата“ в Трявна, архив на оригинала от 18 август 2016, https://web.archive.org/web/20160818232132/http://triavna.info/Pages/History/Stories/Default.aspx?evntid=344, посетен на 28 май 2013