Завод за асинхронни електродвигатели
„Заводът за асинхронни електродвигатели“ е бивш завод за производство на асинхронни електродвигатели в Пловдив.
| Завод за асинхронни електродвигатели | |
| Индустрия | Електронна промишленост |
|---|---|
| Основаване | 1953 г. |
| Седалище | Пловдив,  България |
| Продукти | асинхронни електродвигатели |
  Местоположение в Пловдив | |
История редактиране
На 15 март 1953 г. в Пловдив е създаден Трактороремонтен завод. Първият електродвигател в завода е произведен на 20 януари 1961 г. От същата година предприятието се обособява като Завод за асинхронни електродвигатели. В него се произвеждат трифазни асинхронни дригатели с късосъединен ротор за общо предназначение, с цилинричен и конусен ротор за телфери, с външен ротор за климатична и вентилационна техника, електродвигатели за изчислителна техника и по линия на СИВ – електродвигатели МО-160.
За производството на тези изделия се използват предимно местни суровини и материали. Към 1978 г. е коопериран с 38 български промишлени предприятия, от които получава чугунени отливки, магнити, пружини и други материали. Част от продукцията се изнася в СССР, ГДР, Полша, ФРГ, Италия, Дания, Венецуела, Ливан, Иран и други страни. На Пловдивския международен панаир е награден със златни медали за електромотор АОП-132 и 160 през 1969 г. и за серия електродвигатели МО-160 през 1978 г.[1]
През 1981 г. са произведени 246 679 броя двигателя. След 1985 г. се усвои производството на серията микродвигатели, използвани от руската космическа програма. За производството на Завода за запаметяващи устройства в Пловдив, се усвоява образеца на водещ и на касетен двигател от японската изчислителна машина ФАКОМ. Усвоява се също и производството на стъпков двигател за флопидисковите устройства на ЗЗУ - Стара Загора и стъпков двигател за плотер. Построен е нов завод за микродвигатели с капацитет 600 хил. броя годишно. През 1987-1988 г. производството достигна 150 хил. броя.[1]