Загребска катедрала
Загребската катедрала „Възнесение Богородично и св. св. Стефан и Владислав“ (на хърватски: Zagrebačka katedrala Marijina Uznesenja i sv.sv. Stjepana i Ladislava) в Каптол е римокатолическа катедрала в Загреб. Тя е не само най-високата сграда в Хърватия, но и най-монументалната храмова сграда в готически стил на югоизток от Алпите.[1] Пълното ѝ име е „Катедрала на Възнесение Богородично исв. св. Стефан и Владислав“. Сградата е в типичен готически стил, в какъвто е и ризницата, която има голяма архитектурна стойност. Кулите ѝ се смятат за местна забележителност, тъй като се виждат от почти всички части на града.
| Загребска катедрала Zagrebačka katedrala | |
.jpg) Птичи поглед на катедралата | |
 | |
 | |
| Страна |  Хърватия |
|---|---|
| Населено място | Загреб |
| Посветен на | Успение на Пресвета Богородица |
| Религия | Римокатолическа църква |
| Епархия | Загребска |
| Архитектурен стил | Неоготика |
| Изграждане | 1093 г. |
| Реликви | гробница на кардинал Алоизий Степинац |
| Статут | Катедрален събор на Загребската архиепархия |
| Състояние | Действащ храм |
| Загребска катедрала в Общомедия | |
История редактиране
През 1093 г., когато крал Владислав (1040 – 1095) премества епископския престол от Сисак в Загреб, той провъзгласява съществуващата църква за катедрала. Строителството на настоящата катедрала започва скоро след смъртта му. Завършена е през 1217 г. и осветена от крал Андрей II Унгарски. Сградата е разрушена от монголско-татарското нашествие през 1242 г., а след това възстановена от епископ Тимотей (1263 – 1287) няколко години по-късно. В края на XV век Османската империя нахлува в земите на Хърватия, което води до изграждането на крепостна стена около катедралата, част от която е запазена до наши дни. През XVII век поради османската заплаха на южната страна е построена укрепена ренесансова стражева кула, използвана като военен наблюдателен пункт.
Катедралата е силно повредена по време на Загребското земетресение от 1880 г. Централният неф е сринат, а кулата е толкова силно повредена, че не може да бъде поправена. До съвременния вид на катедралата води реставрацията ѝ в готически стил, ръководена от Херман Боле. В рамките на реставрацията на западната страна са издигнати две 108-метрови кули.
Катедралата е изобразена на обратната страна на хърватската банкнота от 1000 куна, емитирана през 1993 г.[2]
Когато се застане точно пред пред портала ѝ, сградата има ширина 46 m и височина 108 m.[3] В катедралата се намира грабницата на кардинал Алоизий Степинац, дело на хърватския скулптор Иван Мещрович.
Галерия редактиране
-
Изглед на сградата със стария шпил от площад „Йелачич“, 1880 г. преди земетресението -
Изглед от 19 век с крепостните стени -
Фасада -
Колоната на Дева Мария пред катедралата -
Входният портал -
Изглед към източната част -
Гробницата на кардинал Алоизий Степинац -
Гаргойл -
Загреб на фона на катедралата -
Неоготическа кула на катедралата -
Интериор
.jpg)
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ Feđa Gavrilović (12 януари 2012) Архив на оригинала от 2012-01-29 в Wayback Machine..
- ↑ Croatian National Bank.
- ↑ MAKOV TEKST O ZAGREBAČKOJ KATEDRALI[неработеща препратка] – glas-koncila.hr
Външни препратки редактиране
- Загребската катедрала: Загребска туристическа информация ((en))
- Загребска катедрала ((hr))
- „Đavlova glava u zagrebačkoj katedrali“[неработеща препратка] ((hr))
- Загребската катедрала, земетресението от 1880 г. и съвременния ѝ ремонт ((hr))
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Zagreb Cathedral в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |