Загребската катедрала в Каптол е римокатолическа катедрала в Загреб. Тя е не само най-високата сграда в Хърватия, но и най-монументалната храмова сграда в готически стил на югоизток от Алпите.[1] Пълното ѝ име е „Катедрала на Възнесение Богородично исв. св. Стефан и Владислав“. Сградата е в типичен готически стил, в какъвто е и ризницата, която има голяма архитектурна стойност. Кулите ѝ се смятат за местна забележителност, тъй като се виждат от почти всички части на града.

Катедрала на Възнесение Богородично и св. св. Стефан и Владислав
Katedrala Marijina Uznesenja i sv.sv. Stjepana i Ladislava
Zagreb Cathedral areal (1a).jpg
Птичи поглед на катедралата
Map of Zagreb.png
45.8144° с. ш. 15.9797° и. д.
Катедрала на Възнесение Богородично и св. св. Стефан и Владислав
Местоположение в Загреб
Вид на храма Катедрала
Страна Flag of Croatia.svg Хърватия
Населено място Загреб
Вероизповедание Католицизъм
Епархия Загребска архиепархия-митрополия
Архитектурен стил Неоготика
Време на изграждане 1093 г.
Реликви гробница на кардинал Алоизий Степинац
Съвременен статут Катедрален събор на Загребската архиепархия
Съвременно състояние Действащ храм
Катедрала на Възнесение Богородично и св. св. Стефан и Владислав в Общомедия

ИсторияРедактиране

През 1093 г., когато крал Владислав (1040 – 1095) премества епископския престол от Сисак в Загреб, той провъзгласява съществуващата църква за катедрала. Строителството на настоящата катедрала започва скоро след смъртта му. Завършена е през 1217 г. и осветена от крал Андрей II Унгарски. Сградата е разрушена от монголско-татарското нашествие през 1242 г., а след това възстановена от епископ Тимотей (1263 – 1287) няколко години по-късно. В края на XV век Османската империя нахлува в земите на Хърватия, което води до изграждането на крепостна стена около катедралата, част от която е запазена до наши дни. През XVII век поради османската заплаха на южната страна е построена укрепена ренесансова стражева кула, използвана като военен наблюдателен пункт.

Катедралата е силно повредена по време на Загребското земетресение от 1880 г. Централният неф е сринат, а кулата е толкова силно повредена, че не може да бъде поправена. До съвременния вид на катедралата води реставрацията ѝ в готически стил, ръководена от Херман Боле. В рамките на реставрацията на западната страна са издигнати две 108-метрови кули.

Катедралата е изобразена на обратната страна на хърватската банкнота от 1000 куна, емитирана през 1993 г.[2]

Когато се застане точно пред пред портала ѝ, сградата има ширина 46 m и височина 108 m.[3] В катедралата се намира грабницата на кардинал Алоизий Степинац, дело на хърватския скулптор Иван Мещрович.

ГалерияРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Zagreb Cathedral“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.