Свети Ласло I (на унгарски: I. Szent László) е крал на Унгария (1077 – 1095) от династията на Арпадите. Той увеличава значително територията на държавата и допринася за нейното вътрешно укрепване. Много популярен, докато е жив, след смъртта си той е обявен за светец.

Ласло I
крал на Унгария
Крал Свети Ласло Мощехранителница от XIV век
Крал Свети Ласло
Мощехранителница от XIV век
Роден
Починал
29 юли 1095 г. (55 г.)
ПогребанОрадя, Румъния
РелигияКатолическа църква
Управление
Период1077 – 1095
Коронация1077 г.
ПредшественикГеза I
НаследникКалман Книжник
Канонизация
Празник27 юни[1]
Семейство
РодАрпади
БащаБела I
МайкаРикса от Полша
Братя/сестриГеза I
Елена Унгарска
Евфемия
София Унгарска
СъпругаАделхайд фон Райнфелден
ДецаИрина Унгарска
Ласло I в Общомедия

Произход и възкачване на тронаРедактиране

Ласло е син на крал Бела I и принцеса Рикса, дъщеря на полския крал Мешко II. Роден е в Полша, където баща му живее в изгнание, и е наречен с полското име Ладислав. През следващите векове, Ласло, унгарската форма на името, придобива голяма популярност и то се използва широко в Унгария и днес.

След като чичото на Ласло Андраш I възстановява властта на Арпадите в Унгария през 1047 г., семейството се връща там.

Преждевременната смърт на брат му крал Геза I през 1077 г. слага край на периода на оспорваната власт, краткотрайни управления и нестабилна кралска власт, продължил повече от едно поколение. Синовете на Геза – Калман и Алмош, по онова време са малолетни, така Ласло, идва на власт като най-възрастен член на кралското семейство по ненасилствен път.[2]

УправлениеРедактиране

 
Портрет на Ласло I, илюстрована хроника, 1360 г.

Ласло I бързо придобива популярност, близка до тази на крал Ищван I, като приема християнството за държавна религия и поставя основите на унгарския възход. При Ласло, както и при Ищван преди това, качествата на рицаря и светеца се съчетават с тези на държавника.

 
В битката с печенегите Ласло спасява от отвличане унгарско момиче (Будапеща, църква Матияш)

Силата, която проявява при борбата с печенегите през 1068 година прави Ласло герой на множество легенди. Той прави щедри дарове за църквата и проявява значителна законодателна инициатива. Издава три книги с разпоредби. Техните над 250 законодателни текста представляват единственият законодателен корпус до Златната була от 1222 година.[3]

Във външната политика Ласло се придържа към тесен съюз с папа Григорий VII в конфликта му с император Хайнрих IV. Той се жени за Аделаида, дъщеря на антиимператора Рудолф, от която има син и три дъщери. Една от тях, Пирошка Арпад, се омъжва за византийския император Йоан II Комнин.

Неуспехите на императора дават възможност на Ласло да разшири владенията си на юг и да християнизира отдалечени области в Трансилвания и в Долнодунавската равнина, обитавани от печенеги и кумани. В тези райони той изгражда крепостите Сьоренивар (Турну Северин) и Дюлафехервар (Алба Юлия). Традицията му приписва и заселването на секеите в Трансилвания.

След смъртта на хърватския крал Димитър Звонимир (1089 г.), съпруг на сестра му Елена Унгарска, Ласло присъединява нови територии на юг, въпреки противопоставянето на папството. През 1091 той предприема голям поход в Хърватия и оставя за управител племенника си принц Алмош. Анексирането на Хърватия не предизвиква съществена съпротива от страна на местното население и дава на унгария излаз на Адриатическо море.

През 1094 основава католически епископии в Нагиварад (Орадя) и Загреб.

Ласло I умира внезапно през 1095 г., докато се подготвя за участие в Първия кръстоносен поход. Наследен е от племенника си Калман.

Крал Ласло е канонизиран през 1192[4], празникът му е на 27 юни.

ИзточнициРедактиране

  1. www.katolikus.hu.
  2. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.61
  3. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.62
  4. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.,стр.62
Предшественик
Геза I
Крал на Унгария
10771095
Приемник
Калман