Зандана
Зандана или Бисерна е името на най-дългата пещера в Шуменско плато, България. Името си Бисерна получава от бисерния блясък на капките осветени по сталактитите от фенерите на нейните изследователи. С цел опазване на колониите от прилепи пещерата е затворена за посещение от посетители в месеците юли и август.
| Зандана | |
 | |
  Местоположение в България | |
| Местоположение | Шуменско плато, България |
|---|---|
| Дължина | 2716 m |
| Надм. височина | 404 m |
| Температура | 9 – 13,2 °C |
| Откриване | 1828 |
| Зандана в Общомедия | |
Местоположение редактиране
Входът към нея е в местността Кьошковете в природен парк Шуменско плато на около 1 km от град Шумен. Той е със североизточно изложение на 404 m надморска височина.
До пещерата се достига по обозначени екопътеки от местността Кьошковете или от района на Стария град. Изграден е информационен център от който непосредствено се влиза в пещерата.
Откриване и изследване редактиране
Първите съобщения за пещерата са от 1828 г. от френския географ Жан-Дени Барбие дю Бокаж (Jean-Denis Barbié du Bocage). Въпреки това обаче едва през 1968 г. е извършено първото ѝ сериозно проучване. В периода 1976 – 1985 г. е благоустроена, но не е открита за посещения.
През 1987 г. водоизточникът е каптиран за водоснабдяване на Шумен. Поради тази причина пещерата е продължава да е затворена за посещения. Преди това водата от нея е използвана за производството на бира в разположената в близост фабрика на Шуменско пиво. Водата е горчива и е придавала естествена горчивина на произведеното пиво. Потокът преминаващ в долната галерия на Бисерна е част от водосборния басейн на река Поройна.
Естественият вход към пещерата е трудно достъпен. В нея се влиза през изкуствено прокопан тунел. В годините на Прехода пещерата е вандализирана. Входът към нея е затворен с цел обезопасяване. През 2019 г. са напълно облагородени за достъп от посетители около 800 метра от галерията. Входът към пещерата е с изграден проход за посетители с цел отделянето на потока от хора с този на прилепите влизащи или излизащи от пещерата.
Описание редактиране
Бисерна е най-дългата пещера на Шуменското плато. При експедиция през 2003 г. извършена от пещерен клуб „Мадарски конник“ се откриват още нови галерии и се установява, че дължината на пещерата е от 2716 m. Ходът на пещерата е в посока към най-високата точка на платото - Търнов табия.
Пещерата е развита в два етажа (Горна и Долна галерия). Долният етаж е подземна река, чиито среден дебит е 8 l/s. Галериите са разположени една над друга и са с постоянна вертикална връзка от средно около 6 метра. Голямата (Тронната) зала е най-красивата част от пещерата. Таванът ѝ е богато украсен с хиляди различни по големина и цвят сталактити. Температурата на въздуха в нея е в рамките на 9 – 13,2 °C, а на водата – 6,6 – 11 °C.
Фауна редактиране
Информацията за пещерната фауна, видовия състав и сезонната динамика в развитието на популации от прилепи е събирана при 16 посещения в периода 1996 - 2013 г.
Тук са установени 12 вида безгръбначни животни:
- Водни амфиподи (Amphipoda) - Niphargus sp..
- Паяци (Araneae) - Nesticus cellulanus, Porrhomma convexum, Leptthyphantes leprosus, Meta menardi.
- Псевдоскорпиони (Pseudoscorpiones) - Neobisium intermedium.
- Многоножки (Diplopoda) - Polydesmus denticulatus, Apfelbeckiella trnowliensis, Trachysphaera sp..
- Бръмбари бегачи (Coleoptera) - Laemostenus plasoni.
- Пеперуди (Lepidoptera) - Scoliopteryx libartix.
- Ручейници (Trichoptera) - Stenophylax meridiorientalis.
Подобно на много пещери Зандана също е обитаван от прилепи. Тук са установени както зимни така и летни {размножителни} колонии от прилепи. Проучвателните дейности са установили 14 вида прилепи от три семейства - подковоноси (Rhinolophidae), гладконоси (Vespertilionidae) и дългокрили прилепи (Miniopterus). В Бисерна зимуват средно от 600 до 2100 екземпляра. В горната галерия са установени летни колонии от по 2400 екземпляра.
Източници редактиране
- Официален сайт на природен парк Шуменско плато
- Енциклопедия: Шуменска област, Изд. Захарий Стоянов, 2011, ISBN 978-954-09-0627-0