Пеперуди

разред насекоми
(пренасочване от Lepidoptera)
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пеперуда.

Пеперудите (Lepidoptera) наричани още „Люспестокрили“ или „Люспокрили“ са разред летящи насекоми. Разредът включва също така нощните пеперуди и молците. Често бива разделян на две групи (подразреди, инфраразреди, суперсемейства или по-рядко надсемейства според различните автори), обединяващи нощни пеперуди и молци в едната и дневни пеперуди в другата.

Пеперуди
Lepidoptera Diversity.jpg
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
инфрацарство:Първичноустни (Protostomia)
надтип:Ecdysozoa
тип:Членестоноги (Arthropoda)
подтип:Шестокраки (Hexapoda)
клас:Насекоми (Insecta)
подклас:Dicondylia
подклас:Крилати насекоми (Pterygota)
инфраклас:Новокрили насекоми (Neoptera)
надразред:Покритокрили (Endopterygota)
разред:Пеперуди (Lepidoptera)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Обхват на вкаменелости
Пеперуди в Общомедия
[ редактиране ]
Пеперудена колекция, Природонаучен музей, Черни Осъм

Крилете са 2 двойки с размах от 55 mm до 30 cm, покрити с различно оцветени люспи. Развитието е с пълна метаморфоза, т.е. пеперудите минават през четири етапа по време на своето развитие:

Известни са над 180 000 вида в 127 семейства и 46 надсемейства по цялата суша; в България – около 3000, от които около 215 са така наречените дневни пеперуди [1]. Пеперудите снасят своите яйца на различни видове растения, като в зависимост от вида пеперуда ларвите след излюпването си могат да се хранят само с един точно определен вид растение (монофаги), с няколко, най-често близкородствени растения (олигофаги) или с голям брой растения, които често могат да са от съвсем различни семейства (полифаги).

Ларвите (гъсеници) се хранят главно с листа, цветове или други растителни части (някои живеят в стволове и клони на дървета и се хранят с дървесина). Има обаче видове, чиито ларви се хранят с растителна храна в началния стадий на развитие, но по-късно преминават на животинска храна и започват да водят паразитен или хищнически живот, например ларвите на синевките от подрод Maculinea [2]. Възрастните пеперуди най-често се хранят с нектар от цветовете на растения, но много видове предпочитат ферментирал сок от гниещи плодове или рани от растения, а има и такива, които се хранят главно с течности от изпражнения, разлагащи се трупове на животни и т.н. Възрастните на някои нощни пеперуди, например нощните паунови очи (семейство Saturnidae) не се хранят изобщо и живеят много кратко време.

Ларвите на ограничен брой видове са вредители по растения, складирани продукти, хранителни продукти, вълнени и кожени изделия и др. Копринената пеперуда се отглежда (също и в България) поради стопанското си значение за текстилната промишленост. Преобладаващата част от пеперудите са видове без стопанско значение, но пеперудите като цяло са много значима група насекоми, понеже опрашват много видове растения, различните им стадии са значим източник на храна за разнообразни безгръбначни и гръбначни животни, а възрастните пеперуди носят естетическо удоволствие на милиони хора по целия свят.

В Европа и България има голям брой видове пеперуди, които са редки и обитават много ограничени местообитания, поради които са застрашени от различни видове стопанска дейност. Тези видове могат да са реликти от минали епохи. За ледникови реликти в България могат да се смятат например повечето високопланински видове кадифянки (род Erebia), които са се приспособили към ниски температури и с отминаването на ледниковия период разпространението им в България се е ограничило до планинските райони със студен климат. Такива реликти са особено чувствителни към промени в климата.

В българските празници и обичаи съществува един, наречен „Пеперуда“.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране