Заполжани
Заполжани (на македонска литературна норма: Заполжани) е село в община Долнени на Северна Македония.
| Заполжани Заполжани | |
| — село — | |
  Заполжани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 599 m |
| Население | 241 души (2002) |
| Пощенски код | 7504 |
| Заполжани в Общомедия | |
География редактиране
Разположено е в централната част на Прилепското поле, южно от центъра на общината Долнени и северозападно от град Прилеп.
История редактиране
В XIX век Заполжани е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1872 година.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Заполяни (Zapolyani) е посочено като село с 40 домакинства и 160 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Заполжени е населявано от 354 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Заполжани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[4]
В началото на XX век българите в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Заполжани (Zapoljani) има 160 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
Личности редактиране
- Родени в Заполжани
Димитър Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[6]
Бележки редактиране
- ↑ Црква „Свети Атанасиј“, село Заполжани // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-08. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53