Долнени

селище в Република Македония

До̀лнени (на македонска литературна норма: Долнени) е село в Северна Македония, център на община Долнени.

Долнени
Долнени
— село —
Църквата „Света Троица“
Църквата „Света Троица“
41.4264° с. ш. 21.4536° и. д.
Долнени
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДолнени
Географска областПелагония
Надм. височина606 m
Население375 души (2002)
Пощенски код7504
Долнени в Общомедия

География

редактиране

Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп.

В XIX век Долнени е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Възнесение Господне“ е от 1857 г. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Долнени (Dolnéni) е посочено като село със 72 домакинства, с 350 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Долнени е населявано от 650 жители българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долняни е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долнени има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[4] При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Долнени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] През войната селото е окупирано от сръбски части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Долнени като българско село.[6]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Михаил Солунов от Прилеп е български кмет на Долнени от 11 септември 1941 година до 18 ноември 1942 година. След това кмет е Христо Ц. Попов от Ложани (1 април 1943 - 16 март 1944).[7]

Според преброяването от 2002 година Долнени има 375 жители – 374 македонци и 1 друг.[8]

Личности

редактиране
 
Войводата Даме Попов
Родени в Долнени
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 октомври 2007 
  9. Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 27.
  10. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 229.