Запорожие
Запоро́жие (украински: Запоріжжя) е град в Украйна, административен център на Запорожка област. Той е седмият по численост на населението град в страната, към 1 януари 2022 г. има 710 052 жители.[2]
Запорожие Запоріжжя | |||||||
— град — | |||||||
Отгоре надолу, отляво надясно: Съборни проспект, историческо–културен комплекс „Запорожска Сеч“ на остров Хортица, Покровска църква, летище Запорожие, Преображенски мостове, Музикален и драматичен театър „Владимир Магар“ | |||||||
Страна | Украйна | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
Област | Запорожка област | ||||||
Район | Запорожки район | ||||||
Площ | 331 km²[1] | ||||||
Надм. височина | до 105 m | ||||||
Население | 710 052 души (2022) | ||||||
Кмет | Анатолий Куртев | ||||||
Основаване | 952 | ||||||
Град от | 16 юни 1806 | ||||||
Пощенски код | 69000 – 69499 | ||||||
Телефонен код | +380 61(2) | ||||||
МПС код | AP, КР / 08 | ||||||
Часова зона | EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3) | ||||||
Официален сайт | zp.gov.ua | ||||||
Запорожие в Общомедия |
География
редактиранеРазположен е на река Днепър.
История
редактиранеПри бившето село Вознесенка, днес част от града, е разкрит археологически комплекс се неизяснено предназначение, като някои хипотези го свързват с прабългарите и дори се допуска, че това може да погребално съоръжение на владетеля Аспарух.
През 1770 г. тук е заложена Александровската крепост – форпост в руско-турските войни. Тя прераства към 1806 г. в град Александровск – център на уезд (околия) в Екатеринославска губерния. Градчето е изградено срещу остров Хортица на Днепър – някога главно място на казашката Запорожка сеч.
Важна роля за развитието на града оказва строителството на железопътна линия от центъра на Русия за Крим, както и удобното географско разположение на пристан на няколко прага по-долу по реката. Градът става важен транспортен възел на Нова Русия, в който започва да се развива промишленост. През 1921 г. е преименуван на Запорожие.
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:[3]
Етническа група | Численост | Дял (в %) |
Общо | 810 620 | 100,00 |
Украинци | 572 658 | 70,64 |
Руснаци | 206 963 | 25,53 |
Беларуси | 5 555 | 0,68 |
Българи | 3 629 | 0,44 |
Евреи | 3 444 | 0,42 |
Грузинци | 3 112 | 0,38 |
Арменци | 3 078 | 0,37 |
Татари | 2 163 | 0,26 |
Други и несамоопределили се | 10 018 | 1,23 |
Езици
редактиранеЧисленост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[4]
Роден език | Численост | Дял (в %) |
Общо | 810 620 | 100,00 |
Руски | 460 653 | 56,82 |
Украински | 337 537 | 41,63 |
Арменски | 1 666 | 0,20 |
Беларуски | 776 | 0,09 |
Цигански | 720 | 0,08 |
Български | 476 | 0,05 |
Молдовски | 207 | 0,02 |
Иврит | 86 | 0,01 |
Други или неопределени | 8 499 | 1,04 |
Икономика
редактиранеПовратен момент става строителството на ВЕЦ „ДнепроГЕС“, започнало от 1927 г. Първата част на ВЕЦ-а е пусната на 10 октомври 1932 г. Под водата остават речните прагове и започва безпрагово корабоплаване по Днепър.
Развива се черна и цветна металургия. Към 1937 г. в града и региона се произвежда 60% от алуминия, 60% от феросплавите, 100% от магнезия, 20% от стоманения прокат в СССР. Градът е известен и с автомобилостроенето си в Запорожкия автомобилен завод, произвеждал леките коли „Запорожец“ и „Таврия“.
Източници
редактиране- ↑ zp.gov.ua
- ↑ Статистичний збірник Чисельність населення по районах у січні–грудні 2021 року (ст. 1) (https://www.zp.ukrstat.gov.ua/images/stories/arhiv/1.1/1.1.1/2021/1.1.1_2021-12_22022022_poper.doc.zip Архив на оригинала от 2022-02-23 в Wayback Machine.)
- ↑ „Ethnic composition: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 март 2022. (на украински)
- ↑ „Linguistic composition, Zaporizhzhia Oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 март 2022. (на украински)
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно град Запорожие
- Официален портал на града Архив на оригинала от 2019-05-23 в Wayback Machine.
- Сайтът misto.zp.ua
- Сайтът zabor.zp.ua