Отваря главното меню

Затфоро (на гръцки: Ζάτφορο, по-късно Βάλτος, Валтос) е бивше село в Република Гърция, дем Делта, област Централна Македония.

Затфоро
Ζάτφορο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Делта
Географска област Урумлък
Население закрито – 0 души

ГеографияРедактиране

Селото е било разположено в района на областта Урумлък (Румлуки) югоизточно от паланката Гида (днес Александрия), на 2 km западно от село Клиди и на 2 km югозападно от Юнчиите (Кимина) на левия бряг на Караазмак (Лудиас).

ИсторияРедактиране

В XIX век Затфоро е гръцки чифлик в Солунска каза на Османската империя, собственост на Авзи бей от Клиди. Селото е на северозападната граница на гръцкоговорящата област Урумлъка, извън физическите граници на областта – река Караазмак.[1] Следващото село на североизток е българското Юнчиите, днес Кимина. Селото е част от Камбанийската епископия на Солунската митрополия.[2] В края на XIX век гръцки учители в Затфоро са братята Константинос и Стефанос Вафидис.[2] Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Затфоро е село в Камбанийската епископия с 15 гръцки семейства, дошли от Корифи, Клиди, Чинар Фурнус и Либаново[3] и 75 жители общо.[1]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Затфоро остава в Гърция. В междувоенния период селото е изоставено.[4]

БележкиРедактиране

  1. а б Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
  2. а б Κουκουρίκης, Κωνσταντίνος, Πηνελόπη Ευαγγέλου. Ένα Μακεδονικό σπίτι 105 ετών. // 2008. Посетен на 3 април 2018.
  3. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 135.
  4. Λιθοξόου, Δημήτρης. Οικισμοί της Θεσσαλονίκης που αρχίζουν από Ζ. // lithoksou.net. Посетен на 3 април 2018.